Сливат се облаците в небето,
пресичат бездната на мисълта,
достигат дълбините на морето
и с душата си прегръщам вечерта.
Пореден стих изля сърцето,
една частица вплита вечността.
Звездичке, грейнала в небето,
чуй моят вик от самота!
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|