автор: roza1

благодаря ch !

Когато самотата е покой
не тичай в мислите ми спящи!
Бъди ми ласка или дом,
в които като цвете ще порасна.

Когато паяците на нощта
оплитат босите ми чувства..
Бъди ми светлина и пеперуда,
не се страхувам аз от обич луда.

Когато като презимувала река
разчупва се по края си душата ми.
Не стъпвай по ръба на вечността,
хлъзгаво е женското ми минало!

Ани Николова