автор: eres

Снегът почерня.
Черен покров-
от кални стъпки,
от кални мисли,
от неродени стихове,
от самота,
от нелюбов.

Кой казва,
че онзи сняг-
нестъпкания-
е чист и девствен?
Той всъщност е
бяла пепел
от мъртва любов
и спомен за детство.

Снегът навярно
е отричане .
...............................
А под него-
нелогично!-
вироглаво
и дръзко
никнат кокичета!...