Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 3
Всичко: 435

Онлайн сега:
:: Georgina
:: Snejen_bor
:: lamarinnn

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа моята любов
раздел: Поезия
автор: apostola

На ъгъл чаках те за среща
и търсех те във всеки двор.
А ти си чакала отсреща,
обърнала към мене взор.

За кратко често те намирах
и тъй те губех често пак.
Без тебе дълго аз умирах
и чаках следващия знак.

До дъно чашата изпивах,
но жаден лутах се без теб.
Когато в страх и студ заспивах,
ти бе оазис в мойта степ.

Сърцето си ранявах клето,
но ти му ставаше балсам.
И в част от времето проклето
не даваше да бъда сам.

Изгаряше ме с огън често,
но в миг превръщаше ме в лед.
Отрова имаш,вместо ресто,
но хранеше ме и със мед.

Та аз те мачках като глина,
а ти миришеше на хляб.
Ти правиш сладък и пелина,
а аз се правех,че съм сляп.

Била си ти във мене силно,
но аз това не съм разбирал.
От бремето ти непосилно
за кратко тихо съм умирал.

Без корист ти приготвих замък
да бъдем в него и до края.
А ти превърна го на пламък
и го изстреля във безкрая.

Във който идол да се вричам,
едно сърцето ми разбра:
че даже трудно да те сричам,
аз пак със тебе ще умра!


Публикувано от alfa_c на 09.02.2013 @ 11:30:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

“Так много камней брошено в меня,
автор: babazlata
639 четения | оценка 4.5

показвания 13084
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"За моята любов" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За моята любов
от voda на 09.02.2013 @ 17:17:57
(Профил | Изпрати бележка)
Трудна любов - като всяка истинска...


Re: За моята любов
от apostola на 10.02.2013 @ 13:55:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Водичке!Така е...като всяка истинска!
Поздрави от мен!

]


Re: За моята любов
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 09.02.2013 @ 23:23:54
(Профил | Изпрати бележка)
такава е любовта!


Re: За моята любов
от apostola на 10.02.2013 @ 13:57:51
(Профил | Изпрати бележка)
Напълно вярно, Jenia!Нека да я има!
Поздрави!

]