автор: suleimo

Ден първи -
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.


Ден втори -
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той направи крачка към нея. Тя спря. Стояха на метър разстояние, а мислите им правеха любов. Телефонът ú звънна и това я върна на земята.

Ден трети -
Пресрещна я. Без дума да казва, я дръпна към близкия вход. За секунда се загледа питащо в нея. Прегърна я толкова силно, отчаяно. Устните им сами се намериха. Целуваше я хищно. Не можеха да се наситят. Ароматът му я упояваше. Бяха много възбудени. Тялото ú никога не е откликвало толкова бързо. Пусна ръка към слабините му. Желанието му бе очевидно. Този път ги спря неговия телефон. Викаха го в офиса.

Ден четвърти -
Сама си наложи да върви спокойно, но краката не я слушаха. Сърцето ú блъскаше като полудяло. Не го виждаше никъде. Една кола спря до нея и вратата се отвори. Той беше. Даже не се замисли. Заведе я на усамотено място извън града. Трябваше ú свеж въздух. Лека паника я обхващаше. Той заобиколи колата и застана срещу нея, повдигна брадичката ú, усмихна се и нежно я целуна. А тя така се размекна в ръцете му. Всичките ú съмнения излетяха от главата. Започна да разкопчава ризата му. Той я повдигна и положи на капака на колата. Това беше фантазия, която още не беше сбъдвала. Оголи гърдите ú, зърната им стърчаха възбудено. Захапа ги леко, докато ръцете му вече галеха нейния извор на желанието. Устните му ги последваха. Като разцъфнала роза беше.
Заваля топъл летен дъжд. Той я придърпа към себе си. Едвам се сдържаше. Искаше да проникне в нея, но тя леко го отблъсна. Наведе се и само леко го близна. Със зъбки го драскаше. Ръцете ú му правиха спирали по цялата дължина. Уверен беше, че може да се контролира, но тя натисна една точка и той изригна мощно. Изпита върховна наслада. Погледна я, а тя се облизваше като коте. Тази жена го омагьосваше.
Дъждът се усили и влязоха в колата. Сега се любиха бавно и нежно. Сливаха се не само телата им. Очите ú се напълниха със сълзи. Тя вече знаеше, че това няма да се повтори. Този спомен щеше да топли самотните ú нощи. У дома я чакаше болен съпруг, парализиран от 12 години. Нелепа катастрофа, за която тя изпитваше вина. Никога нямаше да го изостави.

Ден пети и всички останали дни -
Той се взираше тъжно чакайки.
Тя никога повече не мина по този път.