автор: Rodenavlotos

Захапва опашката змията и се превръща във безкрайност.
Какво по-простичко решение
да изхитриш вродената нетрайност
и да се вместиш в ново измерение,

когато старото ти стане тясно.
Достатъчно е да пораснеш толкова,
че да се успееш да се върнеш в мястото,
където си роден от болката-

от болката, че си обречен изначално
и пътят ти на този свят е временен.
Разбираш, че е тленно само тялото-
а твоят дух е мъничка Вселена.

Слънца се раждат в него и умират,
а ти самият си съизмерим със вечност.
Да имаш свободата да избираш
не само близки пътища, но и далечни.

И да успееш, след като отсял си
и извървял онези, най-далечните,
да се огънеш в змийското си тяло
и го превърнеш в символа за вечност.