автор: Anthropologist

Винаги, когато може Рим във тежка бран да падне,
боговете го спасяват от поредната беда...
Днес, след походи и битки безотрадно-безпощадни,
император-триумфатор дефилира през града.
Като статуя застинал във квадригата* зад него,
мършав роб неспирно нещо тихо му говори:
той със думи укротява побеснялото му Его,
като му повтаря без да спре: "Мементо мори !**".

Ако туй го беше казал някой гражданин свободен,
императорът едва ли щеше да го пощади -
той със меча-отмъстител на мига би бил прободен
и захвърлен там - на Тибър във ленивите води...
Но това е роб и никой за човек не го зачита,
кой би седнал с него - с роба ! - за живот и смърт да спори ?
Затова и продължава - настоява упорито
и без капка страх дори: "Мементо мори !".

Щом предишните години някой стреснато огледа
виждайки, че приближава неусетно старостта,
той пред себе си признава, че и малката победа
е посрещал и със радост, но и с много суета.
Затова и все по-често се улавям да мечтая
вместо роба и за мене някой същото да стори:
да ми напомня упорито, от началото до края
на победите по моя път: "Мементо мори !".


_________________
* Бойна, състезателна или триумфална колесница на две колелета, теглена от четири коня, впрегнати редом един до друг (б.а.)

** "Помни, че ще умреш ! Помни, че си смъртен !" (лат.,б.а.)