автор: yotovava

Без драматизъм повече и рими,
от които капе мрак по пръстите.
Я навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.

Стига сте ми мрънкали разплакани
как измамно си отишло лятото,
колко плажовете опустявали -
следсезонно някак и безпаметно.

Хайде, вдигайте си гълъбите
и гемиите ви да изплуват –
още този свят не се е свършил.
Стига непонятно сте кротували

зад стъкло, прегърнали духалките
и закотвили пети в пантофите.
Как се радват - вижте - по пързалките
малките човечета с помпоните.

Този смях е само за накичване
и за душите ви – да се отпуснат.
Колко трябва за едно обичане
и петльово да ви е по бузките.