автор: Rodenavlotos

Поиска ли ми някой сърцето, ще го дам.
Сърцата са- да служат за обичане.
Сърцата са- да бъдат нечий храм,
от който думи за любов да се изричат,

защото храмовете са отворени врати
директно към небесните селения,
в които бродят нашите души,
а любовта е Божие творение.

И откъде най-лесно да намериш брод
към нечия душа, ако ли не от храма?
Пусни да плува по кръвта ми лодката
на любовта и тя ще стигне там,

в сърцето ми, и то ще стане пристан-
най-нежното, най-сигурно убежище.
Камбанен зов е тази моя истина,
но кой да влезе и запали свещите?