автор: vench

- Ей, кой е там?
- Успокойте се...
- Какво? Кой сте Вие?
- Бих казал, че съм никой...
- Нищо не виждам! Къде съм?
- Да, това е нормално. Относно втория въпрос – бих казaл никъде...
- Какво става? Как попаднах тук?
- Ето, че зададохте правилните въпроси. Отговорът им е един и същ – Вие сте мъртъв.
- Какво? Вие луд ли сте?
- Не, но идеята ми допада.
-Не може да съм умрял... Та аз още чувствам!
- Какво?
- Ами... Чувам Вас. И съм тук. И мисля! Мисля – следователно съществувам! ----- Нали?
- Една многото грешни теории. Относно другото, както казах, аз съм никой, а --- Вие сте никъде.
- Отказвам да повярвам!
- И това се случва.
- Можете ли да докажете твърдението си?
- Не, но Вие можете. Затворете очи и пак ги отворете. Тогава ще видите.
- Не мога! Не става! Нищо не виждам!
- Напротив. Не можете, защото нямате очи. Видяхте ли...
- Но... Ако съм мъртъв... Къде са ангелите?
- В света на живите.
- Значи ангелите всъщност са хора?
- Не. Означава, че ангелите са измислени от хора.
- Какво? Искате да кажете, че няма ангели?
- Точно така.
- Значи Библията греши?
- Хората измислиха Библията.
- Невъзможно! Значи цялата християнска вяра греши?
- Тя също е измислена.
- Но тогава... Коя религия е правилната?
- Никоя.
- Какво? Значи няма прераждане?
- Няма.
- Няма ад и рай?
- Съвсем не.
- Задгробен живот?
- Не.
- Значи атеистите бяха прави? Науката е била права през всичкото това време?
- Естествено, че не. Ти си мъртъв и говориш с мен. Науката предвиди ли това?
- Не, но... Тогава какво става с човек след смъртта му? Какво ще стане с мен?
- Светът за Вас ще изчезне.
- Та той не изчезна ли вече?
- Както казах – Вие сте тук и говорите с мен. Скоро всичко това ще изчезне.
- И аз къде ще отида?
- Никъде. За Вас всичко приключи.
- Просто така?
- Не бих казал, че е просто, но да.
- Значи от мен няма да остане нищо?
- Ще остане, но не у Вас.
- А къде?
- В светът на живите.
- Колко време имам?
- Не много.
- А Вие защо сте тук?
- Така е честно.
- Как така?
- Всеки заслужава да разбере истината, преди всичко да приключи.
- А каква е истината?
- Че всичко ще приключи.
- Но, кой сте Вие тогава? Да не би да сте бог?
- Съвсем не.
- Предполагам тогава, че няма бог...
- Не и по начинът, по който разсъждават живите.
- Тогава кой Ви прати тук?
- Никой. Аз съм си тук.
- Откога?
- Откакто умират хора.
- Но кой Ви създаде?
- А кой създаде гравитацията?
- Не Ви разбирам...
- Мен просто ме има. Също като гравитацията.
- Но защо?
- Както казах - защото така е честно. Защото някои неща просто се случват.
- На мен не ми изглежда честно. Само се чувствам още по-тъжен...
- Скоро няма да чувствате нищо. Впрочем, остава Ви съвсем малко време.
- Но аз имам толкова много въпроси!
- Питайте.
- Трябва да помисля, трябва да помисля! Толкова много въпроси!
- Съжалявам, нямате време.
- Ами тогава... Какъв е смисълът на живота?
- Вие сте този, който е живял, защо питате мен?
- И въпреки това не разбирам! Защо хората живеят? Защо аз живях!
- Защото нещата просто се случват. Защото така е честно. Като гравитацията. -Довиждане.