автор: suleimo

- Как си, красавице?
Вдигнах поглед и го съзрях. От месеци не се беше вясвал. Подсмихваше се и ме пронизваше със зелените си очи.
- Какво те води при мен, гадинка малка? Да не са се свършили жените, готови да се забавляват екстремно с теб?

- Ооо... ревност ли долавям? Явно наистина съм ти липсвал. Видях, че си написала разказ за нашите две срещи. Хареса ми. Можеше да си по- образна, но подозирам, че нямаше да ти го публикуват.
- Така си е. Там няма раздел за такова описание. Кажи сега как си, къде се загуби?
- Тръгнал съм на обиколка, да си нагледам харема. Може да се задържа при теб, да те вдъхновя за нови еротични разкази.
- Ако разчитах само на теб, съм загубена. Вярно, че нашата история възбуди интерес. Точно за това, сега ще ми е по- трудно да задържа вниманието на читателите.
- Такъв сценарий съм ти подготвил.
- Я да чуем какво толкова си измислил, дяволе.

Подаде ми напечатан лист. Очите ми се разшириха от изненада. Все си мислех, че всичко съм виждала, но това беше... нямам думи!

- Шегуваш се! Няма начин да искаш това да ти причиня. И защо точно аз? Или всички други ти отказаха?
- Виж сега, за такова нещо е нужно доверие. Не мога от всяка да го поискам.
- Аз не съм правила такова нещо, никога!
- Страхуваш ли се, или се срамуваш?
- И двете по малко.
- Щом е по малко, ще се справиш. Е, после няма как да го опишеш в разказ, но ти си умница, все ще измислиш нещо.
- Къде и кога?
- Ето това е моето момиче, знаех си, че не бъркам.

----------------------------------------------------------------------------------------
- Как си, красавице?
- Не вярвам на очите си. Току-що се разхождаше във въображението ми. Беше герой в новия ми разказ и ти се появи.
- Силата на мисълта, съкровище. Като лекокрила птица, долетя при мен и ме призова. Каква роля си ми дала този път?
- Не ти трябва да знаеш.
- Защо? Кажи ми де!
- Страхувам се да си го помисля даже. Току-виж и това се сбъднало.
- Хайде, палавнице, заедно да сътворим историята за моите зелени очи!