автор: ATROPA

61.
Казаха на гларусите този път да опитат да достигнат до ковчега по суша от източната му страна, където им се струвало, че в сребристото сияние, което го е обвило, като пашкул има отвор, през който могат да влязат. Ако успеят и се доберат до двата златни херувима и застанат по средата им, те ще прекъснат електростатичното напрежение между двата им полюса, положителен и отрицателен и защитния щит ще се разпадне.
62
Гларусите не се двоумиха изобщо и тръгнаха да опитат и между другото им споменаха, че били възхитени от изобретателността на хората и колко великолепни неща били направили. Радвали се, че са на почит и уважение и им позволяват да ползват някои от тях. Например да си строят гнезда върху техните сгради. Или да претършуват кошовете им с боклук, обезпокоявани единствено от клошарите, които били измета на тяхното общество. Делфините дълго се смяха на техните приказки преди да им отговорят, че те са минали по техния път на развитие, като в началото са живеели също, като тях само на сушата, но после с развитието на цивилизацията им са разбрали, че ще се самоунищожат, защото нарушават природните закони и са се договорили с Върховния Господар да преминат към природосъобразен живот. А колкото до тези двуноги, надути същества не бива да забравят, че все още са диви хора и от тях може да се очаква всичко.