Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 2
Всичко: 438

Онлайн сега:
:: Albatros
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНедоразумение
раздел: Разкази
автор: Aleksandra

Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше й омръзнало от всичко - проблемите в работата, дразгите с шефа и несполучливата й връзка
със Антонио. "Антонио"- помисли си тя, и се сети че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му.
Не след дълго той
вдигна: -Ало,да кажи скъпа...-каза той със отегчения си глас."Искаш ли да излезем? - попита го тя, надявайки се че този път няма да я отреже.
Чу се някакво мълчание в слушалката, и след това сигнал "свободно". "Ахх, отново ме отряза" - Кейт се почувства ужасно, този път ставаше по-зле и по-зле,
защото той вече не й отказваше, направо и затваряше. Тя не издържа, напрежението в нея бушуваше като огън в камина. Нямаше време да премисли това което правеше,
просто го правеше. Озова се пред вратата му, готова на всичко, за да излязат тази вечер. Бузите и бяха зачервени, лицето и издаваше решителност, и в същото време
отвътре я беше страх да не го загуби, толкова много държеше на него.. Почука на вратата и след двуминутна пауза най-сетне се отвори. Антонио се изправи пред нея, с целия
си чар, леко намръщен,чакайки тя да каже нещо. "Хайде да излезем тази вечер..."- думите й едва излизаха от устата, беше загубила цялата си решителност. "Немога Кейт знаеш, имам работа"
- отговори й той, и още повече сбърчи вежди. Чудеше се,защо ли въобще още го търси.. Кейт, опита да протестира, но Антонио затръшна вратата под носа й. Кейт не знаеше какво да направи вече,
просто седеше шокирана и не можеше да помръдне. Тогава тя видя през полу открехнатия прозорец на къщата му някакво момиче. Кейт разтърка очи -"Не това не е възможно" - и тогава й чу убидния женски глас,
който казваше,смеейки се "-И какво, казваш че тя била цялата червена и че още малко щяла да падне в краката ти, за да излезеш с нея....?"
Кейт не можа да издържи, идваше й прекалено много... Тръгна си плачейки. Тя просто искаше да излезе в края на деня, с единствения човек, който й беше останал. Но не стана така.
Прибра се, хлипайки, подгря си вечерята от снощи, още недоядена, хапна и легна. Дори неможеше да заспи от всичко, което и тежеше на сърцето, бореше се усилено с мислите си, но те не й даваха покой.
На края заспа уморена..
Часовника изпиука.. Тя се зачуди защо, а после се сети.. Почивката!- помисли си тя, и се усмихна тъжно. "Дано поне тя да ми донесе спокойствие и отдих", събра си куфарите и тръгна. Полета беше приятен,
имаше малък мини-бар и телевизор, тя се загледа в филма, пийна един портокалов сок, и се отпусна и заспа. Когато се събуди, бяха вече пристигнали. Кейт се запъти към хотела и към предварително резервираната стая.
По пътя едва не се сблъска с красив, млад и чаровен мъж. Той я погледна усмихнато, а тя почти се изчерви и просто каза "Извинете" и тъй като не намираше други думи, си продължи към стаята. Стаята й, беше много красива,
както тя я искаше, светла, просторна, с голямо легло, със копринени чаршафи, с голям балкон и навсякъде цветя и красиви предмети и кутии. Кейт се метна на леглото и си каза "Време е за нещо различно, нещо което ще ме накара
да настръхна, нещо което ще върне силите ми обратно." Излезе на балкона, и погледна с широко отворени очи - на отсрещния балкон стоеше точно чаровният мъж, с когото се беше сблъскала малко по-рано днес!
Удивена, тя му помаха, и видя че й той й отвърна. Още повече се зарадва, направи му знак, да дойде до нейната стая и просто зачака. Не след дълго се почука на вратата. "Влез" - каза Кейт и врата се отвори. Тя отмести погледа си
настрани, но щом зърна красивото му тяло което се подаваше от халата му и стройната му фигура, онемя. Тя се зарадва, той стоеше точно там, в нейната стая, толкова чаровен и гледайки я с светлите си, красиви очи, докато тя се срамуваше.
"Надявам се че сме тук по един и същ повод, за това донесох бяло вино"- каза той,оставяйки на масата бутилката. Кейт трептеше, в нея сякаш се зараждаше нещо много силно. Донесе чаши, държейки погледа си върху него. Докато пиеха виното,
тя си каза, че няма да бърза, че ще чака и ще разбере дали това е човека за нея и чак тогава ще се отдаде напълно. Помисли си върху думите му,отпреди малко. А дали найстина имаха толкова общо, колкото казваше той?
Тя си каза да не прибързва още веднъж, но след като го погледна отново, така чаровен пиейки виното си, напълно забрави тази мисъл.. Реши че иска да се отдаде на чара му, да разбере найстина, какво иска той от нея, тя знаеше че виното не беше
случайно.Погледна го, това което видя в очите му, направо я разтопи. Това беше краят. Тя го прегърна и почна да го гали по лицето, по врата, по гърдите, навсякъде. Той беше много нежен,сякаш чакаше само това,
тя да се хвърли в прегръдките му, и се отпусна и той и започна да я гали. -"Мислиш ли че съществува любов от пръв поглед? - попита го тя, докато тялото и потрепваше в ръцете му.. "Ами,въпроса е много относителен...-и в този момент нещо го прекъсна. Това беше мобилният му. Кейт се учуди, погледна го, и след това сякаш почна да се събужда от някакъв транс, красива нега,която беше я оплела в прегръдките си. "Трябва да тръгвам" - каза чаровникът и стана. На лицето му се изписа някакво притеснение. Докато Кейт попита нещо,
той вече беше затворил вратата след себе си. След цялото количество вино, Кейт усети че се е напила страхотно много, и не може да се помръдне дори.. "Този ден беше толкова чудесен"- помисли си тя преди да заспи.
Когато обаче се събуди, си помисли точно обратното. Кейт се огледа, къде беше, какво ставаше. Защо не се намира в хотелската си стая, с чаровния млад мъж, на когото дори не знаеше името и флиртуваше.. Спомените бяха много мътни..
Тя започна да премисля нещата, още неможеше да се осъзнае. "Кой ли би могъл да ме хареса?- помисли си тя и дори се изсмя на глас. На края осъзна че се намира в собствената си стая на апартамента си, както винаги, лежейки на земята, и около
нея разхвърляни пакети, спринцовки, опаковки, игли и всякакви от сорта.. Погледна си ръката, по надупчена от всякога и си каза: "О,боже как въобще съм още жива?" Изведнъж усети че й се повдига. Тръгна към тоалетната, но неможа да стигне на два крака. Повърна.
Най сетне стигна до банята, погледна се в огледалото и едва не получи инфаркт. Не само че беше прекалила, а и очите й изглеждаха така сякаш две седмици не е спала изобщо! "Две седмици ли съм хальоцинирала? "- помисли си и се свлече на земята.
Беше омаломощена, и мисълта за това още повече изсмукваше силите й. "Телефонът" - сети се тя и започна да го търси с очи. В същия момент той извъня толкова проглушително, че тя си запуши ушите, за да не полудее. Намери го, вдигна и изстена "Ало" в слушалката.
В първия момент не знаеше или не можепе да се сети кой е, но после изведнъж получи просветление. Беше Антонио, нейният Антонио! Тогава тя си спомни, точно денят когато отиде да го види и той я отряза. Ядоса се и му каза троснато- "Какво искаш от оная която едва не ти коленичи,
за да излезеш с нея на среща и която ти отряза??!!..."-нарочно каза така за да го подразни. Антонио беше учуден. " -Пак ли си взимала онези боклуци, Кейт? Защото повярвай ми, не съм казвал такова нещо.Ти сама дойде, аз ти казах съвсем мило "Ела скъпа,ще се позавляваме вкъщи,после ще излезем" , а ти съвсем откачи, опита се и да
ми удариш шамар, без дори да знам защо и след като не успя, избяга!!!" Кейт изпусна телефона, добра се едва до дивана и почна да осмисля случилото се. Но как можеше това да е истина, тя помнеше как той я отряза, и как коконата с него се смееше и я убиждаха.. Яд я обземаше само като си спомнеше,
4 месеца срещи, телефонни разговори и какво ли не и изведнъж се оказва че всичко в лъжа! "Лъжа...лъжа..."-помисли си тя - "Лъжа че не го обичам, лъжа че ме отряза, лъжа себе си, лъжа във всичко това!! - извика тя.. и сякаш очите и вече бяха отворени за истината.
Оттърси се от всичко.. Осъзна истината най-на края. Трябваше и още време, трябваше да направи нещо, защото единственото нещо,което не беше лъжа е, че го обича. Минаха няколко седмици.
Кейт реши че вече може да излезе навън, да се разсее и да спре със подтискащите мисли от онази вечер. Облече се, и тръгна навън.Реши да се качи в асансьора,като никога досега. Тъкмо се отвори автоматичната врата и тя се сблъска с някого. От големия пакет, който той носеше в ръцете си, тя не можа да види първоначално кой е, но веднага го позна. Антонио!! Тя беше зашеметена!
Какво правеше той тук? Тя мислеше че той повече не би я потърсил никога! Изведнъж се озова в прегръдките му а подаръка падна на земята. Беше красива, лъскава и скъпа ваза. Кейт се зарадва, колко добре олучваше вкуса й!
-Но аз,мислех че...ти...вече не ме искаш след всичко..-промърмори тя.
-Кейт казах ти...-прекъсна я той- че въпреки всичко те обичам и аз! Въпреки че две седмици не знаеше какво се случва с теб, две седмици аз мислех че ще те загубя завинаги,аз не спирах да мисля за теб!- Кейт погледна надупчената от иглата ръка и после него - "Не, не ме гледай така,защото не си наркоманка. Игленика вкъщи падна върху теб докато
ме бореше, и те набоде не само там! - Кейт с облекчение се засмя,отпусна се, и попита: -А мъжа, чаровния мъж къде е, й той ли е илюзия?"
-Кейт найстина ли не помниш? - погледна я очуден той. Тя поклати отрицателно глава..
-Не помниш кой те гушкаше постоянно,за да не се предадеш?- усмихна се на края Антонио.
-Ти! Ти си бил..но,как... -тогава Кейт разбра,колко много го обича, но не пропусна да го заяде закачливо -А коя беше жената с теб вечерта, в която започна всичко това? - Антонио я погледна замисленно - "Каква жена,скъпа?"
-Онази, която се смееше заедно с теб и която изсипваше убиди върху мен - възмутено каза Кейт.
-Скъпа, няма такова нещо, единствената жена която беше тогава с мен, беше сестра ми, която същия ден ме ангажира, имаше лични проблеми, и искаше да бъда до нея" - Антонио я погледна съсредоточено. Мислеше си, че от шока просто бе загубила паметта си или имаше бели петна.
-Все пак, въпреки всичко аз те обичам - Кейт чак сега започна да си спомня, че смеха всъщност е бил ридание, и че момичето което й се сторило непознато, всъщност беше русата хубавица, сестра на Антонио. Тя я харесваше много, бяха излизали тримата заедно няколко.
Кейт затвори очи. Изведнъж се почувства по-добре. Хвана за ръката Антонио и отидоха на кафе. Тя вече не искаше нищо друго, наслаждаваше му се, гледаше го в сините очи, виждаше любовта му, и друго нищо не я интересуваше. Имаше най на края човека, когото искаше. МИсълта за "несполучлива връзка" тотално беше изчезнала от главата й.

КРАЙ


Публикувано от alfa_c на 05.02.2013 @ 15:39:55 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Aleksandra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2022 год. / 17:34:24 часа

добави твой текст
"Недоразумение" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.