автор: esenna

Тази
любов...
Толкова
бурна,
толкова
крехка,
толкова
нежна,
толкова безнадеждна...

Жак Превер


Катя беше едно от най-красивите момичета на русенската английска гимназия. Умна, будна , надарена с артистичен талант, със своите лешникови очи и дълга с цвят на узряла пшеница коса, тя беше любимка както на съучениците си, така и на учителите.

Роди се на десетата година от брака на родителите си, когато те бяха изгубили всяка надежда за дете. Нарекоха я Екатерина - на руската императрица Екатерина Велика.
Катя беше сладко момиченце с богата емоционалност.
Изпълваше къщата със звънкия си смях, обичлива и обичана, някак почти неусетно порасна и стана гимназистка.
Есента на 1970 г. се случи студена и дъждовна. Катя учеше с олимпийски скорости и нервно поглеждаше часовника. В 12.30 изпъшка недоволно : ’’Пак закъснях’’, прибра всичко в чантата си, облече набързо шлифера и затича по стълбите. Излезе тичайки към спирката и едва тогава забеляза , че вали проливен дъжд. За миг помисли да се върне , но видя претъпкания автобус бавно да приближава спирката и се отказа.
’’Тъпкалник, нищо ново, ще го преживея, само да успея все пак да се закача’’- помисли тя . Когато вратите се отвориха успя да се вмъкне на последното стъпало и въздъхна успокоително, че се е включила в последната минута. Зачака да дойде завоя към бул.’’Липник’’. Там винаги по някакви свои си закони хората се сместваха и дори вратите на автобуса успяваха да се затворят. Не усети когато автобуса се наклони заплашително и тя политна назад. Нечия мъжка ръка я подхвана:
-Опитай да се изкачиш едно стъпало по-нагоре, аз ще застана зад теб!
Автобуса спря, хората се развикаха, шофьорът слезе , започнаха да се карат и Катя успя да влезе малко навътре. Когато тръгнаха , тя леко се обърна и погледна през рамо своя ’’спасител’’- беше млад мъж с черно кожено яке, тъмна коса и очи . Тя се поусмихна леко и погледна нервно часовника си. Когато стигнаха спирката на Гимназията скочи почти в движение и забърза в дъжда . Тогава чу:
- Почакай, мисля, че така ще е по-добре? – мъжът се доближи към нея носейки голям чадър в ръка. Тя се учуди, но времето я притискаше и тръгна със ’’спасителя’’ както неволно вече го наричаше в мислите си.
- Защо си тръгнала така в този дъжд? Ще се простудиш?
- Не видях , че вали , закъснявах , а повярвай физичката умира от щастие когато някой закъснее - тя се усмихна.
- Как се казваш? Аз съм Огнян, приятно ми е.
- Катя - това тя почти извика и затича към гимназията.
- До довечера, Катя!
Тя не чу последното и връхлетя в клас в последната минута. В междучасието разказа за премеждията си в автобуса на приятелките си Женя и Надя. Трите момичета още в първи курс се привързаха една към друга , помагаха си, споделяха си всичко и това се превърна в прекрасно приятелство, което човек може да има само в ученическите години. Женя се готвеше да учи международни отношения, Надя искаше да стане медицинска сестра, а Катя искаше и журналистика и арабистика, мечтаеше да създава интересни репортажи за забулените в тайнство арабски страни.
Изтърколиха се седем учебни часа и когато момичетата излязоха от гимназията силен вятър и дъжд ги изненадаха.
- Кат, аз ще дойда с теб до спирката, имам чадър –каза Надя.
- Не, недей, аз ще притичам , късно е.
В този момент се появи непознат мъж с чадър в ръка:
- Добър вечер , Катя, здравейте, момичета! Катя, запознай ме с приятелките си!
Тя гледаше смаяно, после прихна да се смее. Женя и Надя гледаха ту нея, ту него и пристъпваха от крак на крак.
- Това е Надя, това – Женя - избърбори тя през смях.
- Момичета, имам една идея - да отидем в сладкарница ’’Kуба’’, какво ще кажете, аз черпя?
- Не, аз не мога – отсече малко рязко Катя.
- С кола съм , ето там червената шкода, моля те Катя, ще се върнем навреме.
Приятелките й радостно вече отиваха към колата,а тя се колебаеше - не обичаше автобусни познанства. Отстъпи заради момичетата.
В сладкарницата беше тихо и топло, черпиха се с пасти и бонбони, бърбореха радостно и неспирно. Огнян ги гледаше с нескриван интерес. Чувстваше се добре с тях, говореше с Катя и макар и тя да беше доста лаконична, усещаше неудържимо привличане към нея.
- Е, Вие с какво се занимавате? - леко провлачено попита Женя.
- Инженер съм в завод ’’Н.Киров’’- усмихна се той.
- И…?
- Не разбирам - усмивката озаряваше лицето му.
- Кажете ни нещо за себе си - женен ли сте, имате ли деца..
Огнян се разсмя с глас.
- Не, вече не!
- Вече?
- Да, имах един несполучлив брак - грешка на младостта, до деца не стигнахме. Но от тогава минаха вече повече от четири години. Остана в миналото. Предлагам момичета да тръгваме, вече е 19.30 , обичам да си изпълнявам обещанията.
Катя беше смутена от мисълта, че този мъж е имал брак, объркана тя тръгна бавно напред. Изпратиха Женя и Надя и накрая спряха пред нейния блок. Тя мълчеше.
- Довиждане, Катя, беше ми много приятно!
- Довиждане - смънка тя и бързо изтича към блока си. Огнян остана дълго след нея, пред очите му беше само красивата й коса и забързаните й стъпки.’’Сладко момиче’’- помисли си той.
Сутринта всичко се повтори , но когато Катя излетя от блока видя Огнян с колата си. Чакаше я със спокойна усмивка. Тя се закова на место когато го видя - хареса й толкова много, че дъхът й секна от вълнение. Отиде бавно към него:
- Е, тази кола за сваляне на момичета ли я ползваш, бива си те!
- Не, колата ми беше на поправка вчера, но пък съм благодарен, как щях да се запозная с теб?!
Тя седна в колата и до гимназията поговориха малко. Влетя в училище и като разбра , че историчката е болна веднага сбраха с приятелките си главици и тя им обясняваше, зачервена, развълнувана, накрая почти изплака:
- Какво иска той , а? Как мислите?
- То си е ясно какво иска - провлече Женя през смях.
- Да, но какво ще стане с арабистиката ми, с журналистиката..
- Е, ще трябва да избираш - важно отговори Женя.
- Не, не е вярно, ако те обича истински ще те чака, убедена съм - извика Надя.
- Ох, Наде, Наде, с твоя непоправим романтичен оптимизъм! - така момичетата съпреживяваха обърканите чувства на приятелката си, спореха, смееха се.
Вечерта Огнян чакаше Катя . Тя тръгна към него умислена и затъна в лабиринта на собствените си объркани мисли и чувства. Приказлива и общителна , тя се преобрази в мълчаливо и затворено момиче. Така изтекоха почти два месеца. Огнян винаги имаше какво да й говори, тя промълвяваше по някоя дума и усещаше как с всеки ден късче от сърцето й оставаше там при него, тръваше си все по –трудно вечер, по цели нощи не спеше и мислеше за него. Така любовта не ги връхлетя - тя пристъпяше бавно, предпазливо с малки стъпки, но сигурно и настоятелно.
Когато една сутрин Катя стана погледна през прозореца си и ахна - видя целият град обвит в бяло, сребристи снежинки падаха, леки , прелестни , играеха своя вълшебен танц. Тя дълго гледа навън тази бяла магия, обичаше зимата и снега. Като че ли тогава в нея узря една мисъл -’’Да, влюбена съм в Огнян, всички се влюбват, какво толкова е станало…’’ Това толкова я успокои, че започна дори да си тананика. Когато на обед излезе с белия си шал и шапка видя Огнян - с черен кожух и дълъг син шал. ’’Толкова красив’’ - помисли си тя, пое дълбоко въздух и затича към него.
- Честит първи сняг! - през смях го поздрави тя.
- Честит и на теб, Кати, много си сладка с тази шапка!
Когато тръгнаха, тя се смееше , показа му баретата си:
- Това е символа на моето ученичество-в дъжд, студ, пек и мраз - само със баретата си съм си аз!
Огнян не можеше да я познае. Какво беше станало с неговото мълчаливо момиче, толкова й се радваше .
А Катя просто порасна за тези два месеца.
Когато стигнаха пред гимназията той попита:
- Навреме?
- Дааааааа, дори десет минути предсрочно!
- Добре, Кати, моля те искам да ти кажа нещо. Мой колега, Явор, има утре – събота рожден ден. По традиция празнуваме в къщата му в Николово , покани ни, моля те , много искам да отидем, не бързай да ми отговаряш сега. Там играем на различни игри, спускаме се с шейни, има конкурс за най-хубав и оригинален снежен човек, има и борба със снежни топки, много е приятно..
- Кого покани? – подозрително попита тя.
- Нас, двамата…
- Не знам, ще помисля.
- Виж, искаш ли да вземем и Надя и Женя , ще отидем по обед и надвечер ще се върнем, какво ще кажеш?
- Не знам, тръгвам, до довечера!
Когато каза на приятелките си, те се зарадваха и тя дори се изненада.
Вечерта отидоха при Огнян и се разбраха за часа на тръгване и кой какво да носи . Когато колата спря пред блока на Катя, той леко я погали по косата и каза:
- Кати , постой малко, моля те! Толкова си красива…
- Тръгвам, трябва да приготвя шал и шапка за Снежко и копчета, искам нашият да е най-красив! – засмя се и излезе от колата.Той й помаха , стоя почти час пред блока й. Как това момиче обсеби душата му и той не разбра. Но не можеше да си представи ден да не я види.
А Катя разтреперана се прибра в къщи , някак в просъница чу майка си, че утре ще ходят на село, тя отказа и побърза да си легне. Сутринта стана, облече се и взема шаренийки за снежния човек. Слезе половин час по-рано и когато видя Огнян , не повярва,че той вече я чакаше. Обля я радостно вълнение! Зарадва се, че може да бъде малко повече с него - двамата говореха като че ли не се бяха виждали месеци -задъхано, развълнувано, усмихнато. Вземаха приятелките й и когато отидоха в Николово вече беше изгряло слънце. Всички ги приеха радостно, обядваха и после излязоха да се порадват на снега. Пързаляха се, биха се със снежни топки, направиха осем снежни човека и всички бяха единодушни, че най-оригиналния Снежко беше на Катя и Огнян. Връчиха им награда- малък сувенир, когато го разклатиш сняг посипваше малките елхички. Тръгнаха си към 17.00. По пътя много се смяха, пяха ’’снежни песни’’ както ги нарече Катя. Когато пристигнаха пред блока й , Огнян предложи:
- Кат, искаш ли да пием чай у нас? У вас май още няма никой, виж - не свети??
Тя мълчеше леко усмихната. Прие поканата спокойно, уверена в чувствата си и обичта си към мъжът обсебил душата й . Пристигнаха бързо.
- Влизай, разполагай се, да сложа само чая и да приготвя нещо за хапване.
Тя беше очарована - целият хол беше пълен с много книги – две библиотеки, стилажи, дори и по масата имаше книги. Межу тях се виждаха интересни фигурки от дърво - фонтан, замък, птиченца - причудливи, но много изящни. Катя постави сувенира между тях , погледна го, и му се усмихна. Огнян влезе - носеше ароматен чай и сандвичи, пусна приятна тиха музика. Прекараха първата си вечер заедно като в сън. Говореха, танцуваха, гледаха сипещият се сняг през прозореца. Когато Огнян я целуна, привлечени един от друг двамата бавно се прегърнаха .Тя се отдаде изцяло, без резерви, всеотдайно, със страстта на влюбено момиче. Чувствата им преливаха, смесваха се, той я обгръщаше и двамата летяха някъде високо , едно цяло пулсиращо от любов. Остана цяла нощ при него, сутринта спа почти до обяд и се събуди когато усети празнота до себе си. Скочи изплашена .
- Шшшшт, тихичко, Кат, тук съм, знай, че винаги , винаги ще съм до теб!
Тя се усмихна сънено, прегърна го и зашепна влюбено:
- Оги, скъпи..наистина ли това се случи !
Целият ден прекараха заедно. Вечерта Катя се прибра в къщи. Щастлива и тъжна, очарована и изплашена-какъв беше тоя вихър , който я помете и накара да вижда всичко през погледа на Огнян, да се оглежда в очите му, да изпитва неистова жажда за него!
Дните си течаха, а любовта им ставаше тяхна същност, вплиташе се във всяка клетчица, в очите, в косите, в ръцете, в погледите им. Вечер тя поплакваше в колата на рамото му и се прибираше в къщи.
Майка й усещаше промяна в дъщеря си, но не смееше да я попита. Катя си беше извоювала пълна самостоятелност. Когато все пак една вечер открито каза, че има приятел предизвика смут и страх в родителите си.
Но животът си течеше, Катя копнееше за Огнян всяка минута, в която не беше с него. Любовта им ги превземаше все по-настойчиво и упорито и двамата прекарваха цялото си свободно време заедно.
За Нова година родителите й заминаха на село цяла седмица, която се превърна в най-прекрасните дни от живота на Огнян и Катя.
Той си взема неплатен отпуск, искаше да й се отдаде изцяло и завладян от красотата и богатството на чувствата й, с които тя го даряваше, усещаше, че Катя е някакъв божи дар в живота му. Глезеше я като малка любима дъщеричка - обливаше я с любовта си, обсипваше я с много ласки, ходеха на кино, пързаляха се с шейна, правеха си разходки с колата, често вземаха Женя и Надя.
Когато изминаха тия седем дни Катя имаше чувството , че животът й е свършил. Беше много, много тъжна - не можеше да си представи и минутка без Огнян. Той й даваше кураж и стискаше зъби. Когато я остави пред блока й се прибра и плака като малко дете. Целият апартамент ухаеше на Катя!
Появата й в живота му беше като нереално изживяване, някакъв сън, в който се бе изпълнило най-съкровеното му желание - да има до себе си истинска жена, и никога не си беше представял, че това може да е едно толкова красиво момиче на 16 г. с богата и завладяваща емоционалност.
И всичко щеше да е така безметежно красиво като в приказките, ако една сутрин Катя не повърна внезапно.
Когато това се повтори и потрети,тя се изплаши много. Отиде на лекар - беше едра жена, с безпардонно, цинично държание, която предизвика сълзи в очите й само като я погледна - прегледа я грубо , набързо и каза:
- Бременна си девойко, като бързате за тия мъже , като че ли са се свършили…какво ще правиш - махаш го или го оставяш, какво да пиша?
Катя се засуети, объркана и полуразплакана едва успя да измънка:
– Ще помисля- и тичешком излезе . Навън плака много , не знаеше какво да прави. Едва изкара последните си часове и затича към Огнян, влезе в колата му и захлипа неудържимо.
- Кат, какво се е случило, хей,какво става с моята принцеса, кажи, няма на света нещо, което да е непоправимо, моля те , Кати, кажи!
Той избърса сълзите й, даде й да пие малко вода и я прегърна.Люлееше я като бебе и когато малко се поуспокои я погледна въпросително.
- Бременна съм! Ах, какво сега… - и отново се разхлипа.
Той се стресна - не, толкова бързо да се случи това? Огнян мечтаеше да си имат много деца с Катя, все такива красиви като нея, но не и докато тя не завърши гимназия . Гледаше я притеснен. Тя вече нямаше сили да плаче изтощена от толкова много емоции. Беше й лошо, цял ден не беше хапвала. Гледаше го с тъжна надежда като че ли е вълшебник и с едно махване на пръчицата ще разреши този ужасен проблем. Огнян въздъхна, погали я по главата, целуна я и потеглиха към тях.
Когато пристигнаха, той слезе заедно с нея .
- Ще дойда с теб. Ще ме запознаеш с родителите си и ще ги помоля да те пуснат да пренощуваш при мен. Нали все пак знаят за моето съществуване?
Тя се чувстваше толкова отпаднала, нямаше сили за нищо - нещата бяха в ръцете на Огнян .
Влязоха у тях. Майка й беше сама. Катя го представи. Огнян пое дълбоко въздух и каза:
- Ние с Катя се запознахме случайно , тя е прекрасно момиче и аз… аз истински я обикнах. Тази вечер имам много голяма молба към Вас – ако може Катя да дойде да пренощува у нас, утре ще я закарам с колата си до училище.
Майка й тихо ахна и закри с длан устните си.
- Знам, че за Вас е трудно, но искам да бъда открит и прям, аз съм човек, който има чувство за отговорност , имам желание да направя Катя най-щастливото момиче , а по-късно и своя съпруга.
Майка й рязко каза:
- Катя, ела в кухнята!
Тя тръгна бавно с походка на осъдена.
- Какво значи всичко това?
Тя мълчеше и преглъщаше сълзите си.
- На Нова Година ли се случи?
Тя кимна с глава полуразплакана.
- Ти обичаш ли го? - попита тя дъщеря си.
- Много, болезнено много - тихо , но твърдо отговори Катя.
- Добре - въздъхна тежко майка й - вървете, но знай,че искам да си поговорим пак, май позакъснях с този разговор - тя поклати недоволно глава и бързо влезе в хола.
- Катя сега ще се приготви, но моля Ви, пазете я, тя е единственото, което имаме!
Двамата излязоха и бързо се прибраха в Огнян. Катя въздъхна с облекчение - как успяваше да се справя в такива заплетени ситуации не можеше да си обясни, но му беше много благодарна.
- Хайде, Кат, да хапнем - ето, каквото можах приготвих набързо. Чашата чай е задължителна – с грижовна усмивка я подкани Огнян.
- Няма ли да говорим сега за..?
- Ще … , дай първо да вечеряме, сигурен съм, че цял ден не си хапвала.
- Аз и без това не мога - промърмори тя.
Той пусна музика, опитваше се да я развесели. Катя вяло се усмихваше, ронеше хляба и се насилваше да преглътне. Привършваха когато тя изведнъж скочи и едва успя да затвори вратата на банята. Огнян слушаше и се измъчваше, не издържа и влезе при нея - изми лицето й, взема я в себе си :
– Дишай през носа дълбоко, Кат, опитай да се успокоиш, ето отминава.
После я занесе на леглото .Седна до нея и изтри сълзите й:
- Хей! Принцесите не плачат!-усмихна й се мило Огнян.
- Да, но и не забременяват когато не му е времето -сърдито отговори тя.
- Спокойно. Ето сега ще говоря с един мой много добър приятел лекар.
Уговори по телефона на следващата сутрин преглед, легна до Катя, но тя беше вече заспала както си беше с ученическата манта - изтощена от всичко, което я беше връхлетяло.
Сутринта Огнян се събуди от познатите звуци в банята - скочи, отиде при Катя, помогна й. Помоли я да закуси , но тя само поклати глава. Облякоха се и тръгнаха към болницата.
- Не искам никакви лекари повече, не знаеш за какво става дума, груби са, гледат ме като престъпница! И защо лъжат по книгите и по филмите, кажи, защо? Любов, нежност, красота и никой не казва, че може да се появи внезапно бебе и да ти обърка целия живот. Сърдита съм на живота!
- Спокойно - засмя се той - Този лекар е много внимателен, ще вляза с теб, няма да те оставя сама, нищо няма да усетиш, нека да направим тази консултация, тогава ще решаваме дали да се сърдим на живота!
Катя мълчеше мрачна, хапеше си устните и гледаше нервно навън.
В болницата пред кабинета си ги посрещна лекар на средна възраст топло усмихнат:
- А, здравей, Огняне, това ли е малката госпожица? Много е красива, как се казвате?
- Катя.
- Аз съм Д-р Павел Коев. Заповядайте, влезте! Ето седнете, кажете, Катя, какъв е проблема?
Тя разказа всичко. След прегледа Д-р Коев й се усмихна окуражително и я помоли да излезе навън.
- Огняне, много красиво момиче, наистина, разбирам те, но виж, тя е много млада, на колко години е?
- След два месеца ще навърши седемнайсет?
- Дааа, други момичета на нейната възраст са като раждали жени, Катя е с много фини и нежни тъкани, още е малка , не знам как да ти го обясня, за да ме разбереш. На ваше място не бих и помислил за аборт. Рискът е много голям!
- Павка, тя е едва 10 клас, чак догодина завършва, няма ли някакви инжекции, хапчета, на колко месеца е? Аз искам това дете, но целият й живот може да се срине , разбираш ли ме?
- Разбирам , на месец и половина, ранна бременност е, но не бих приложил нищо, казвам ти го като лекар и приятел, дори сестра да ми беше не бих допуснал да осакатее. Помислете, решете, знам, в тия времена е много трудно да се приеме, че една ученичка на седемнайсет години може да има дете, което пък според мен не е правилно – постоянно се раждат циганчета от момичета едва навършили 12-13 години. Мисля, че ще намерите начин и ще запазите бебето.
Огнян тръгна бавно, благодари и излезе. Прегърна Катя .
- Е, какво каза твоето величие на науката?
- Кат, хайде да говорим в къщи за това, моля те! Сега да намерим аптека, трябва да купя един сироп за теб.
Прибраха се , Огнян се обади на работа ,че днес няма да може да отиде и седна до Катя.
- Чуй сега, Кати - първо ми кажи как те прегледа този доктор, излъгах ли те ?
- Не - усмихна се тя - наистина беше внимателен, но какво каза?
- В никакъв случай да не махаме бебчо, защото си още много млада и риска от това е голям.
На Катя очите й се разшириха от ужас и тя заплака с глас.
- Чуй ме, моля те! - тихо каза Огнян, хвана я за ръката и започна да я гали:
-Опитай да разбереш, знам, че ти е трудно и за мен е трудно, но…знам, че винаги има изход дори и от най-сложните и заплетени ситуации, повярвай Кат, а и толкова много се обичаме… Аз мисля така - сега е края на януари, започна втория срок - до април можеш да си ходиш на училище, през пролетната ваканция ще подадеш молба за частна ученичка - аз ще ти помагам, юни месец ще си вземеш всички изпити и така ще завършиш 11 клас. Бебето трябва да се роди в края на август, след месец ще можеш да продължиш да ходиш на училище. Аз ще говоря с родителите ти за всичко това - ако искаш няма да присъстваш, поемам цялата отговорност, за мен по-важното е ти да си здрава, отколкото какво говорели хората. Майка ти е пенсионерка, тя може вече да помага, не мислиш ли? Съжалявам, ако моята майка беше жива щяхме да разчитаме и на нея.
- Как ме виждаш да ходя на училище като повръщам през час? - хлипайки извика тя.
- Сега това ше го спрем с този сироп, който написа доктора. Ще се успокоиш, ще можеш да се храниш.
- Как си представяш да отида юни месец на изпити с огромен корем - всички ще ми се смеят? - сълзите й се ронеха непрестанно.
Огнян я прегърна, дълго я успокоява, тя се затопли в него и заспа в скута му.
Вечерта той отиде в родителите й и разказа всичко. Скандалът беше голям , шумен, майка й плака много . Огнян тръгна доста късно от тях, те си искаха Катя, но не знаеха как да се справят с това положение. Бяха потресени и не пожелаха повече да говорят.
Катя стоеше бледа и изпита в хола и чакаше Огнян с нетърпение.
’’Какво стана с моето момиче, стопи се за три дена’’-разтревожи се той като я видя. Каза й накратко за разговора, даде й сиропа и после вечеряха .Този път Катя не повърна - беше й спокойно . Като че ли започваше да приема положението, но и някакво странно равнодушие я обгърна, нямаше сили да се бори, да мисли, искаше й се да легне и да се изпари по някакъв начин. Днес не беше ходила на училище, но това не я вълнуваше, някак щеше да се справи. Огнян беше до нея и винаги разрешаваше проблемите. Легнаха си и тя почти веднага се унесе. В просъница чу, че до края на седмицата няма да ходи на училище и той ще е до нея, така че сега трябва да е спокойна… и всичко изчезна. Появи се розово облаче, което нещо й говореше, шепнеше й сладко и се усмихваше. Тя все искаше да го хване, но то подскачаше и тя след него… беше странен сън.
Сутринта се събуди по обичайния начин - в банята и Огнян беше пак до нея … и пак сълзи..Така измина седмицата, Катя измършавя - очите й хлътнаха, появиха се тъмни сенки около тях, беше отпаднала.
Огнян я гледаше и сърцето му се свиваше от притеснение. Внезапно се сети за нещо - отвори една книга - чете дълго, почти до вечерта, вярваше,че трябва да има някакви билки, които да й помогнат. Катя лежеше и гледаше телевизора или тавана , мислеше и се опитваше да свикне с тази неочаквана ситуация.
Огнян й приготви лека вечеря, донесе чая и я накара да го изпие, после сиропа, и най-после тя се почувства почти добре. Дори започна да се смее. Тази вечер се любиха - безнадеждност и страх изпълваха душата й в болезнена смесица със силната й любов, но отдаде на Огнян всичката си обич.
Постепенно състоянието й се подобри. Катя тръгна на училище отново, заживя с Огнян, виждаха се с майка си, но тя само плачеше и се налагаше Катя да я утешава. И двамата свикнаха с мисълта, че ще си имат бебе и всеки ден говореха за това. След месец вече тя започна да се храни, заруменя и стана още по-красива. Женя и Надя не подозираха нищо.
С Огнян се ожениха тайно на 20.02 - отидоха на ресторант с родителите й и няколко негови приятели. Времената и нравите не позволяваха една ученичка да се омъжва, а най-малко да е бременна. Тази нощ двамата си нарекоха да е техния ’’меден’’ месец - говориха дълго, правиха си планове за бебчето, любиха се освободени от всякакви условности. Тогава за първи път започнаха да гадаят кога са създали малкото си съкровище и двамата бяха единодушни, че това е станало когато за първи път се любиха - средата на декември. Много се смяха и накрая изморени заспаха прегърнати.
Когато дойде пролетта Катя малко понапълня. Подаде молба да премине като частна ученичка - доста трудно й разрешиха. От април вече не ходеше на училище. През пролетната ваканция каза на Женя и Надя за първи път всичко. Много плакаха и трите момичета , после се смяха, люляха се на люлките в парка и решиха, че всички ще гледат бебeто на Катя , за да може да завърши.
През топлите месеци тя поулегна, стана по-спокойна и някак вглъбена, често слагаше ръка на корема си да усети поредното нежно докосване. Огнян беше влюбен, щастлив и горд. През юни бремеността почти не й личеше - яви се на изпитите спокойно, взема ги успешно и се отдаде на заслужена ваканция.
Катя знаеше, че носи в себе си нещо магическо , една малка частица от Огнян - най-хубавата, най-ценната. С всеки изминал ден се привързваше все повече към съпруга си и бъдещото им дете. През горещите летни месеци бремеността й вече пролича и тогава избухна скандалът в Русе. Беше много късно за Катя да се тревожи от хорски подмятания и погледи. Директорката й я извика на разговор. Там бяха партийният секретар на училището, комсомолският секретар на Учкома, класната й, комсомолският секретар на класа й и някаква жена от Социални грижи. Разговорът беше много неприятен, изпълнен със закани и обиди как Катя е опетнила името на гимназията, но това трая кратко. Огнян се намеси в разговора - разпит, обясни законовите положения и изведе Катя навън. Дори не говориха двамата за това, толкова маловажно им се виждаше вече.
Началото на септември Катя получи първите признаци за раждане - оказаха се лъжливи. Затова пък на 5.09 1970 г. както подреждаше пеленките за бебето си изпита толкова силна болка, че се свлече на пода. Разплака се - беше безпомощна да помръдне. След около половин час успя да стигне до телефона и се обади в завода. Когато Огнян чу нейното задъхано болезнено:
- Умирам… - изхвърча веднага от работа.
След 10 минути беше при нея, закара я в болницата. Раждането беше дълго - 48 часа, много трудно, накрая се наложи да я оперират. На 07.09. 1970 г. Катя роди момиченце, което се оказа единственото й дете. Когато за първи път й я дадоха и тя я видя, в главата й се появи името - ЯНИЦА. Прегърна я и много плака. Две седмици не й позволиха да види Огнян, само получаваше неговите писма, подаръци и цветя. На 21.09 я изписаха с малкото й бебенце - отслабнала и измъчена . Възстановяването й беше много бавно и едва към края на декември когато Яничка стана на 3 месеца и половина, Катя успяваше вече да се справя сама почти с всичко. В мисълта й училището беше изчезнало, като че ли никога не беше съществувало. Беше забравила, че септември месец започваше последната й година. Дъщеря й отнемаше цялото денонощие. Огнян й помагаше, майка й също, но Яна беше това , което обсеби Катя и нищо друго не я интересуваше. След новогодишните празници, животът й така внезапно преминал в съвсем друг коловоз , започна да се нормализира. Яница, започна да гука, да пълзи, блесна първо зъбче - всичко това с Огнян преживяваха с огромна радост. Понякога той подхвърляше на Катя за училище, но тя кратко отговаряше:
- Когато му дойде времето.
До шестата година на дъщеря си Катя си я гледа сама . Огнян имаше висока заплата и успяваше да я издържа.Заживя най-после спокоен и удовлетворен, чувството за щастие не го напускаше. Катя се разхубави, разцъфна и нейната усмивка озаряваше целият им дом. Когато Яница тръгна на детска градина, започна работа като чиновничка в Пощата. Трудно привикна да е без детето си, но нуждите им нарастваха и трябваха вече две заплати. Бяха щастливо семейство.
Когато дъщеря й стана в шести клас Катя се замисли за образованието си - стана внезапно без всякакъв повод - като заспала, но внезапно пробудила се мечта.
Записа вечерна гимназия и на 30 г. завърши средното си образование. Огнян често се шегуваше, че в къщи си има две ученички, но дипломата й донесе повишение на заплатата и преместване на по-добра позиция.

Катя беше доволна от живота си. Получаваше писмата на Женя - преуспяла млада дама, омъжена в Лондон , с две деца. Надя осъществи мечтата си и стана медицинска сестра - много пъти помагаше на Катя за Яничка, когато беше болна, но така и не се омъжи . Записа се в Международния червен кръст и замина за Африка. Катя доста се натъжи - това беше последната й приятелка останала в Русе и с радост четеше картичките и писмата й.
Изтърколиха се неусетно годините, като че ли Земята беше започнала да се върти по-бързо, някак много бързо се сменяха сезон след сезон. Яница преминаваше от начално училище - в средно, после английска гимназия. Любовта на Катя и Огнян се запази, обогати се , привързаността им един към друг беше толкова силна, че командировките на Огнян винаги си бяха едно тежко преживяване и за двамата. Сребро започна да се прокрадва в косите им.
Десети ноември разтърси цяла България. Хората постоянно биваха поразявани от една или друга новост, всичко се обърка, настана купонна система, започнаха да фалират заводи и предприятия, настана безработица, като че ли светът щеше да се сгромоляса всеки момент! Огнян стана нервен и мълчалив. Катя също не беше спокойна - на работата й започна да се говори за съкращения - и те не закъсняха. Първата вълна я отмина, но за следващата приготвяха вече списъци и там най-многобройни бяха хората , които нямаха висше образование. Катя се суетеше притеснена. Предстоеше абитуриентски бал на Яница. Огнян не можеше да спи - завода им претърпяваше големи промени, трябваше да тегли заем и да основе собствена фирма или да остане в завода с минимална заплата, а му предстоеше да издържа студентка.
Трудни години бяха за Катя и Огнян . Само Яница живееше в своя си свят - учеше и се готвеше за изпити - искаше да учи английска филология в София. Тя дори не забелязваше тревогите на родителите си.
След бала на дъщеря си Огнян пожела да съберат техният ’’семеен съвет’’- традиция още от времето когато Яница беше на пет годинки и поиска помощ за неин проблем. В топлата майска вечер той каза на жените си, че ще изтегли кредит и ще създаде собствена фирма, искаше тяхното одобрение. Дъщеря му го подкрепи без да се колебае. Катя не беше съгласна - след дълъг разговор , тя прие неговата идея, но с много резерви и необясним страх. Яница замина студентка в София, бързо я погълна студентския живот.
Катя се замисли сериозно какво ще се случи с нея , ако я съкратят от работа. Огнян се връщаше вечер след полунощ. Започна да пуши, стана мълчалив , угрижен и затворен. След година Катя се престраши ,
кандидатства, приеха я и записа задочно икономика. Започна да ходи на ’’очни’’занятия и изпити в София. Така можеше да се вижда с Яничка и да не усеща липсата й толкова болезнено. В месеците когато си беше в Русе ходеше на работа, вечер заспиваше сама и посред нощ усещаше Огнян да пуши на терасата. Отиваше при него, помълчаваха двамата и после си лягаха. Така изминаха три години. Катя упорито се бореше с висшата математика, в живота на Яница се появи Стефан - бъдещ финансист, а фирмата на Огнян най-после потръгна и поне за пари вече не се говореше и мислеше толкова много. Лятото на 1994 г. Яница завърши и се омъжи. Сватбата направиха на Витоша -пищна сватба, с много гости. Щастливи младоженците заминаха за Париж на ’’меден месец’’, а Катя и Огнян се прибраха в Русе. Той побърза да потъне в работата си, Катя – също. Започна да ходи в почивните дни на село при родителите си, които западаха с всеки изминал ден, годините им натежаваха.
Есента се случи както някога, когато се запознаха -студена и дъждовна. Катя се прибра една вечер в къщи и се изненада като видя Огнян седнал в хола. Усмихна му се, размениха дежурни реплики, тя стопли вечерята - нахраниха се, оправи всичко и когато влезе в хола усети напрежението. Не знаеше от какво е породено и първата й мисъл беше за Яница, но неговият отговор беше, че тя е добре, бяха разговаряли през деня. Катя седна и тогава видя, че той я гледа особено. Отправи питащ поглед към него.
- Виж, Кати , трябва да ти кажа нещо, което е много важно и за трима ни!
Тя чакаше привидно спокойна.
- Когато основах фирмата назначих една жена- счетоводителка. Млада - на двайсет и пет години. Често се налагаше да оставам с нея след работа - беше дяволски трудно, аз не съм учил счетоводство. Анита ми помагаше много и тъй като нямаше други ангажименти, единствено тя оставаше след работа. Не знам как стана, моля те да ме разбереш, имаме дългогодишен брак и най-прекрасната дъщеря на света, обичам те все така силно, нуждая се от теб, никога не съм те лъгал за нищо - една вечер се случи нещо, което беше неочаквано и за двамата - целунахме се и… така започна връзката ни.
- Моля? - Катя отмаля цялата , само една мисъл имаше в главата й -’’Не, не, това не е вярно, сигурно е някакъв кошмар, не и Огнян !’’
Той помълча и тихо каза:
- Кати, тя е бременна. В третия месец.
Катя усети как раменете й се смъкнаха, прегърби се, стана й хладно, загърна се с жилетката си, но изпълзял от някъде студ загриза костите й.
Тогава го погледна внимателно и видя колко е състарен - косата му беше побеляла, две дълбоки бръчки прорязваха челото му, беше някак смален.
- Развод ли искаш, Оги? - попита тя тихо
- Не! За това исках да говорим - аз обичам теб, знаеш го! Моето семейство сте ти и Яница. Живота си посветих на теб и дъщеря ни , това за мен е моето щастие - извоювано, отгледано, обичано и така ще бъде докато съм жив. Искам си семейството! Въпреки всичко , което се случва.
- Как виждаш да се получи ? Все пак става дума и за дете, Огняне?
- Не знам, Анита искаше това дете и каза, че с мен или без мен тя ще го роди. Аз не мога да оставя детето си , макар и от друга жена. Ситуацията е безкрайно трудна , но не и невъзможна.
- Какво предлагаш? - попита тихо Катя.
- Искам да живеем тримата… както ’’преди’’…
- Нищо не може да бъде както ’’преди’’, нали знаеш? Съжалявам, не мога да говоря повече, отивам да спя в стаята на Яна.
- Не, Кати, почакай - не ме отблъсквай, не прави това, нека да извикаме дъщеря ни и да направим семеен съвет? Моля те, дай ми поне този шанс!
Катя мълчаливо си взема завивките и отиде в другата стая. Плака цяла нощ, чуваше стъпките на Огнян по терасата, но не искаше да говори с него за нищо. Шокът беше много силен. Никога не беше очаквала това да направи той - улегналият, силният мъж, който направляваше живота й и се справяше с всички проблеми.
’’Къде сбърках?’’
Този въпрос не й даваше миг спокойствие.
Сутринта се обади на работа, че си взема една седмица неплатен и замина на село при майка си. Не усети как влезе при нея и й разказа през сълзи всичко. Майка й дълго я успокоява, потупваше я по ръката, опитваше се да й каже нещо, но беше безсмислено. Реши, че сънят лекува много рани и сложи Катя да спи. Беше вече много възрастна и всичко правеше бавно, но наготви любимата манджа на Катето, опече баница и изморена седна до дъщеря си на един стол. Гледаше я как спи и пред очите й премина целият й живот - Катя като малко бебе, което лакомо сучи, после Катя като малко момиченце, всичките й увлечения -балеринка, артистка в театрална студия, пеене. Усмихна се . Да, сега Катя е голяма жена, това,което й се случва е толкова болезнено, чудеше се как да й помогне.
Вечерта я събуди и я извика за вечеря. Баща й много се радваше , че дъщеря им след толкова години дойде сама и ще спи при тях. Когато си легна , майка й дойде при нея , погали я по челото и каза:
- Катя, наистина това, което се случва е много неприятно. Но знай, че ти си силна , сигурна съм, че ще се справиш и с това. Мога да ти кажа само, че семейството е един голям компромис. Не мога да ти дам никакъв съвет, сега животът ви е съвсем друг, но знай, че тук при нас за теб винаги ще има топла супа и много обич - поне докато ни има с баща ти.
Цяла седмица Катя прекара при майка си. Огнян я търсеше всяка вечер по телефона, два пъти идва с колата да я прибере, но тя отказваше да говори с него. Просто нямаше сили за това. Дори не ревнуваше -изпитваше постоянна остра болка от неговото предателство към нея и Яница. Избягваше да потъва в спомени и да се самосъжалява, не искаше да взема никакви решения в този момент. Гледаше да отменя майка си в домакинството.
В понеделник се върна в града, отиде на работа и през целия ден някаква неоформена мисъл я глождеше. Вечерта си тръгна и момента, в който влезе в дома си разбра - да, може да отиде да живее при родителите си на село. Сутрин имаше автобус до Русе , както и вечер, имаше и влак. Помисли с тъга за миг за продадения апартамент, но тогава нямаха пари за бала на Яница, за студентството й и издръжката й в София, висшето образование беше станало платено, а фирмата на Огнян още прохождаше.
Набързо сложи най-необходимото в един сак и без да се оглежда побърза да тръгне. Заживя по този начин -постоянно пътуваше. Огнян все пак успя да я пресрещне един ден като излизаше от работа - помоли я да се върне, искаше прошка, настояваше поне да му позволи да я взема всеки ден от село и вечер да я връща обратно. Катя отговори твърдо ’’Не’’ и си тръгна.
Изминаха два месеца. Тя започна да се нагажда към новия ритъм на живот –пътуване- работа, пътуване , вечер да помогне на майка си и после да учи до малките часове. Това й даваше сили да не изпадне в тежката депресия, която я дебнеше.
Една петъчна вечер се почука настойчиво на прозореца. Катя скочи – така чукаше само Яница. Отвори и дъщеря й се хвърли в прегръдките й. Много се радваха и двете, баба й стана и се засуети край тях. Яница донесе полъха на младостта, на живота, на радостта - като че ли просветна в къщата. Суетнята около нея продължи до късно, най-после двете с майка й се прибраха в стаята й.
- Мамо, татко ми се обади преди три дена, знам всичко.
- Какво знаеш, Яни? - уморено попита майка й.
- От вторник съм в Русе, постоянно съм с татко, той ми разказа всичко.
- Е, и?
- Искам да си направим семеен съвет.
- Не!
- Да! Мам, моля те, в живота стават много по-страшни неща, поне това направи, само заради мен.
- Яни, нищо не може да се промени, твърде голям компромис трябва да направя, с това не мога да се справя!
- Да опитаме, мамо, три глави са по-добре от една или две разделени? Татко ми даде колата си да дойда при теб и да те взема. Той ще ни чака.
- Добре, миличка, нека да поспим, утре ще мислим.
Към обед в събота тръгнаха, прибраха се .Огнян веднага излезе да ги посрещне .
- Здравей, Кат!
Тя кимна хладно. Влязоха в хола тримата. Седнаха, Яница направи по една кана чай и кафе и сама започна:
- Хайде, поредният семеен съвет започва.
Дълго говори Огнян, дъщеря му задаваше въпроси, Катя мълчеше и се стараеше да не слуша, сърцето й сякаш беше изсъхнало от болка.
- Какво ще кажеш, мам? Чуваш ли?
Катя погледна Яница:
- Да, чувам, не знам какво да кажа, за мен нещата са толкова объркани, че не виждам изход.
- Мамо, трябва да си останем тримата заедно. Не искам да хвърча от теб при татко и обратно, не искам да говоря с теб по телефона и да не смея да те попитам за него или обратното. Толкова много ви обичам, как сега да деля обичта си между двама ви?
- Позволете да запаля цигара, после ще проветрим. Огнян запали, гледаше мрачно .Цели три часа се въртяха около някакъв нерешим проблем.
- Излизам за малко да се поразходя - Катя стана , облече се и излезе. Върна се след около час. Огнян и Яница имаха изтощен и разтревожен вид. Като я видяха видимо се успокоиха.
- Мамо, татко ще ти каже нещо и мисля, че за момента това е най-разумното, изслушай го, моля те!
Огнян се изкашля , въздъхна и я погледна:
- Кат, ти си най-прекрасната жена, гордея се с теб, щастлив съм , че те имам. Направих непростима грешка. Не знам как точно ще завърши всичко – зависи само и единствено от теб. Аз имам само едно семейство - ти и Яница. Това е. Предлагам ти да се върнеш в къщи, аз ще живея в офиса си. Мога да се върна само , ако ти ме повикаш. За всичко друго можем да говорим когато пожелаеш. Бъди така добра и ми вдигай телефона си, това е единствената ми молба - тревожа се за теб постоянно. Ще си тръгна сега , останете с Яница - тук е вашето място.
Без да изчака отговора й той стана , взе два сака, сложи най-необходимото, целуна Катя по косата, после прегърна дъщеря си и излезе.********************************************

Катя се сви на леглото и затвори очи.
Когато погледна вече беше утро. Стана бързо, закъсняваше за работа . Яница спеше, тя не знаеше кога ще си тръгва за София, остави й бележка. Успя да отиде на работа навреме, в обедната почивка дъщеря й дойде при нея, каза й , че тръгва с автобуса и много я обича, чака я в София след месец , да се пази и… замина.
Така живота на Катя потече монотонен, сив, изпълнен с горчив привкус. Сутрин на работа - вечер в къщи, учеше , лягаше и сутринта пак..
Огнян й се обаждаше всеки ден - разговорите им бяха хладни, кратки. Винаги я питаше дали има пари и дали се нуждае от нещо. Катя потъна в самотата и в скръбта си.
Една вечер се позвъни на вратата - тя се стресна -’’Само да не е Огнян’’ – прониза я бърза мисъл и отвори:
- Надяааа!
Прегърнаха се и дълго не се пуснаха.
- Влизай, Наде, колко красива си станала с тая дълга коса, от кога си в България, какво става с теб, хайде разказвай!
Дълго говориха двете приятелки. Надя се връщаше вече в България - щеше да живее в София, беше се запознала с един български лекар, сключили брак в Италия и вече чакали своето дете. Катя се разсмя:
- Сега, на 45 г.? О, Наде, винаги съм знаела, че ще успееш и ще бъдеш много много щастлива, ти заслужаваш това!
Като че ли чак сега Надя забеляза празната къща и попита къде са другите. Катя изведнъж избухна в сълзи и дълго плака на рамото на приятелката си.
- Милата ми Кати, ти си толкова красива и чувствителна, успокой се, тук съм при теб, не плачи, ще измислим нещо - шепнеше Надя.
Катя си взема три дни неплатен отпуск, беше постоянно с Надя, не отговаряше на Огнян. Искаше й се да бъде с приятелката си до края на живота си. Това като че ли беше някакъв малък отпуск от ужаса, в който живееше, Надя беше нейният оазис.
Огнян се разтревожи от внезапното й мълчание и една вечер дойде. Катя отвори вратата, изслуша обясненията му студено, но се появи Надя. Тя го поздрави сърдечно, той много й се зарадва - влязоха вътре и часове наред си спомняха за сладките отминали години. Катя започна да го гледа почти враждебно и той стана, извини се и тръгна. На вратата се обърна:
- Кат, направил съм влог на името на Яница и на твое име - всички приходи на фирмата отиват във вашите сметки. Не искам да сте лишени от нищо. Кат… липсваш ми.
Тя го погледа и затвори бавно вратата.
Надя видя това и за първи път й каза:
- Кати, виж, това, което е направил Огнян наистина е много грозно, не знам на мен ако ми се случи какво бих правила, но знам, че ние хората не можем да живеем сами - ние сме социални индивиди. Всички животни се движат на стада, щъркелът умира, ако партньорът му изчезне - умира от мъка. Огнян те обича и ти го знаеш. И ти го обичаш.
- Никога няма да е същото, Надя… а и ще има дете.
- Детето ще порасне и ще поеме свой си път, но дори и да не се беше случило всичко това, пак нямаше да е ’’същото’’- не разбираш ли? Ако той се ожени за тази жена, ако ти се ожениш за друг ще бъде ли ’’същото’’? Не , нали? Кат, много страни обходих, много неща разбрах и изстрадах и това, което ти казвам сега съм го виждала и преживявала с мои близки и знам, че това е истина, която никой не може да промени. Живота тече, изглажда ни както реката заобля камъните, всичко се променя, ето мислили ли сме някога, че няма да носим барети, униформи и т.н. През ум не ни е минавало. Според мен - приеми Огнян да живее отново при теб. Винаги можеш да се разделиш с него. Ти имаш голямо, обичливо сърце, не мога да си представя да живееш така самотно. Помисли , моля те.
На другия ден Надя си замина.
След седмица Катя позвъни на Огнян:
- Кажи, Кат?
- Довечера … свободен ли си?
- Да?!
- Ела си у нас ... ако искаш, но ако може да не говорим за нищо...
- Добре, Кати, ще те чакам след работа да се приберем заедно, може да минем да напазаруваме за вечеря от Халите - какво ще кажеш?
Тя само затвори телефона. Трепереше цялата.
Вечерта прекараха спокойно, Катя се владееше, Огнян подтискаше желанието си да я прегърне силно. Беше отслабнал много, мисълта за Катя не го напусна дори и когато успяваше да подремне през тия два месеца.
- Виж, искам да спим в различни стаи - Катя го гледаше хладно.
- Добре, остани в хола, знам,че това е любимата ти стая, аз ще отида в детската.
- Кажи ми – ходиш ли при ... Анита вечер, тя вика ли те?
- Много рядко, живее с майка си , не е сама.
- Моля те да ми казваш когато трябва да отидеш при нея и да не ме лъжеш повече, предпочитам най-жестоката истина.
Той стана, погали я нежно по ръката, гледа я дълго и отиде в другата стая.
Така Катя заживя отново с мъжа си, този който я беше направил безкрайно щастлива и непоносимо нещастна. Отчуждението и хладината бавно започнаха да отстъпват на спокойни и уравновесени отношения, на една привързаност , която беше съвсем непознато чувство и за двамата. Анита се обади няколко пъти , но Огнян беше категоричен и открит:
- Ти взема това решение, казах ти, че ще се грижа за детето, но повече от мен не искай. Аз си имам семейство, ти знаеше това през цялото време. Моля те , не ме безпокой без причина. Знаеш кога да се обадиш.
Катя слушаше тия разговори и се затваряше в себе си. Яница си дойде с мъжа си за една седмица. Огнян и Катя трябваше да се съберат в една стая - беше им много трудно, но в името на дъщеря си преодоляха и това. Последната вечер когато ги изпратиха, Огнян помоли Катя да остане да спи при нея. Тя не отговори нищо. Този път решението пак взема той както някога и започнаха отново да спят заедно. Катя беше доста резервирана отначало, постепенно с времето в отношенията им започна да се прокрадва нещо от младежката им топлина.
Когато юни месец телефонът иззвъня посред нощ, Катя разбра - ще се роди детето на Огнян. След разговора той й каза именно това, извини й се, облече се и излезе. Роди му се дъщеря - Огняна, така я нарече майка й. Той искаше да я запишат с неговата фамилия, но Анита се правеше на обидена и не се съгласи. Сутринта Огнян бързаше да се върне в къщи . Катя се приготвяше за работа, честити му хладно и излезе.
Започнаха постоянни привиквания - бебето няма памперси, няма мляко, има температура - Огнян тичаше по всяко време на денонощието. Катя се измъчваше и постоянно си спомняше думите на Надя -’’Кати, детето ще порасне и ще си поеме пътя , а Огнян иска да е до теб, да остарявате заедно, да посрещнете внуче!’’ Молеше се за търпение.
След година и половина Катя завърши успешно висшето си образование. Беше толкова изморена когато се прибра от София, че вечерта заспа още на здрачаване. Огнян я беше прегърнал, искаше да излязат да го отпразнуват, но чу нейното дълбоко спокойно дишане и разбра, че това ще стане някой друг ден. Направиха я началник на отдел и това много я зарадва, беше постигнала този успех съвсем сама.
Когато Огняна стана на 5 години, майка й извика Огнян и му каза, че това лято тя е заета и той ще трябва да заведе детето на почивка. Той каза веднага на Катя - тя поклати глава:
- И аз ли трябва да идвам?
- Кат, не мога без теб!
Прекараха на море почти месец, Катя гледаше това момиченце и си мислеше, че то всъщност с нищо не е виновно. Беше тъжна и хладна към Огнян през цялата отпуска, но към детето се държеше топло и с интерес гледаше как расте.
Когато се върнаха , Анита заяви на Огнян, че й предстои брак през есента .
Искаше дъщеря й да бъде подсигурена и той да й предпише фирмата. Последваха спорове и грозни скандали.
След два месеца една вечер Огнян заяви кратко и ясно на Катя:
- Утре отивам да прехвърля фирмата на името на Огняна.
- Как? Защо толкова бързаш - тя е едва на 6 години, а Яница? Тя не е ли твоя дъщеря? - извика Катя с насъбраната мъка и огорчение от толкова дълго време.
За първи път от седем години те говориха много дълго - нощта не им стигна. Най-после си изчистиха отношенията - нямаше недомлъвки, намеци, заобикаляне на имена, на ситуации - заговориха спокойно и зряло за всичко, което се беше случило . Това беше разговор-катарзис, пречистване и прераждане и за двамата. Страхът и недоверието постепенно се смалиха и останаха някъде много далеко зад тях.
Сутринта се гледаха спокойно в очите - нямаше мълчание, неми въпроси и упреци в погледите им. И двамата бяха уморени, но спокойни. Изпиха по чаша кафе и всеки пое към своята работа.
След година Огнян предписа фирмата на двете си дъщери - Яница и Огняна. Започна да взима малката си дъщеря в къщи, водеха я на разходки с колата, играеха с нея.
Яница роди момченце и го кръсти Огнян.
Катя се смали с годините, но остана с богатата красота на обичана жена. Косите й се прошариха, ситни бръчици се появиха по челото и около очите й. Походката й си остана спокойна и уверена. Огнян побеля целия , годините сложиха и върху него своя отпечатък. Обичаше да гледа Катя , любуваше се на смелостта и силата, които излъчваше дори и сега на тези години. Постоянно я търсеше и я придружаваше дори и до близкия магазин . От Катя продължаваше да струи светлина и увереност. Много тежки години имаха с Огнян, но тя го обичаше силно - с обичта на зрелостта.
Често им гостуваха малкия Огнян , Яница, Стефан и порасналата вече Огняна.
Когато баща й се оттегли, фирмата започна да управлява съпругът на Яница.
Семейство Радеви оцеля и когато Катя и Огнян излизаха на разходка в парка - той на 80 години, Катя на 67, всяка топла вечер сядаха на любимата си пейка – спомен от красивата любов , която бяха имали през миналия век.
Непокътнат остана и снежният сувенир, който Катя и Огнян бяха спечелили за най-красив снежен човек -след толкова години той топлеше душите им ,
поставен там , където преди много години Катя му беше отредила место.