автор: Jenia

В гората позната съвсем зад баира
Намира се горската гара.
Един влак тук сутрин задъхано спира
Във облак от рехава пара.

Той има два тежки товарни вагона
А третият пътници вози.
Пристигне ли вдига се шум на перона,
Тълпи тичат към коловоза.

Къртицата днес за града ще замине,
Че с внук се сдоби вчера вечер.
Вълчан посещава през месец роднини,
Които живеят далече.

А Меца, известната магазинерка
На гарата чака за стока.
-Малините, моля, свалете полека,
Че инак отиде им сокът!

И Ежко на горската поща чиновник
Изпраща по влака писмата.
Тук влакчето весело идва редовно –
и в зима и в слънчево лято.

Престоят на малката гара е кратък,
Нали чакат следващи гари.
и ето, потегли отново нататък
през облак от рехава пара...