автор: zinka

Февруари щом довтаса –
побеля за два-три часа.
Млад е и не се стърпява –
под вратите сняг навява,
трупа го на едри пити,
духа с ветрове сърдити,
а на бабите нарежда:
Вземайте игли и прежда
и по бримчица, по две –
всяка шал да оплете.
Щом до огъня стоите
няма да ми се боите.
Аз ще духам, ще се вихря,
пък накрая – ще утихна.
Ще се скрия в храсталака
и като дете ще чакам
Марта – моята сестрица,
да ми върже мартеница.