автор: Rodenavlotos

„Очите ти – искрящи пеперуди над сънен малахит,/ които в жадуваното утро не мога да съзирам,/ щом руменият лик на крехката заря умира-/ зад сребърния щит на дъждовете скрит!” – Михаил Гунчев

Ще дойдат. Зная. Някъде се крият от дъжда-
две изумрудено зелени пеперуди.
Светът навън, разяден от ръжда,
е тъмен и не иска да се буди.

Пропускам утрото. То предварително умря-
какво е утрото без розов изгрев.
Дъждът зачеркна крехката заря,
преди денят да я издуха с бриза.

Така и неръзсъмнах. Чаках. Пак и пак.
И мислех си- изпадам в тиха лудост,
не дишам, не живея, чакам знак-
очите ти- искрящи пеперуди.