автор: Paravoz

Тя ми позвъни. Но това не беше странно. Откакто умря, ми звъни всяка вечер.
Увива думите си като бесилка около врата ми. Разказва ми приключили истории.
За времената, в които заедно танцувахме валс из маковото поле и устните й се впиваха в моите. Опиумната й целувка караше всички тревоги, които някога съм имал, да се топят като капки вода.
***
Телефонът иззвъня и тя бе от другата страна. Всяка дума е песен. Тя е моята сирена и когато чувам звуците от гласа й, нямам против да умра в скалите на брега й.
Прави обещания, които не може да изпълни. Но обещанията са за да се правят, не за да се изпълняват.
***
Магията препусна във въздуха заедно с обаждането й. Искаше душата ми и аз и казах, че нямам какво да й дам.
Моята красива сукуба настоя.
И аз й казах, че няма какво да й дам, защото винаги е била нейна.
***
Тази вечер се опитвах да й звънна. Даваше заето. Но това не беше странно. Откакто умрях, телефонът й не е спрял да дава заето.