автор: esenna

Света

Випуск 1976-1977 на Музикалната Академия беше силен и от него много имена станаха световно известни.
Вокалният факултет прие 14 певици - нямаше момчета. Добри гласове, интелигентни , красиви и умни момичета. Още в първите месеци конкуренцията там не спираше -кога творческа, кога не съвсем толерантна, но резултатите бяха много силни.

Света беше сопрано с малък по обем и сила глас, но изключително изчистен и тембрист и умело развиван от преподавателката й. Тя още в първи курс стана една от водещите певици в Академията.Участваше в много камерни концерти, намери бързо своето амплоа и още като студентка започнаха да я канят в различни градове за солистка на ораториални произведения.
Беше много красива. Среден ръст, естествено руса, с големи тъмнокафяви очи, елегантна, усмихната, разпръскваше светлина край себе си и усмивката й създаваше усещане за добър ден. Умна и интелигентна, владееше френски и английски език . Беше харесвана от всички и тя харесваше всички - огледален образ на света или света се оглеждаше в нея - никога не се разбра, но дори и най-кратък контакт със Света зареждаше с добрина всеки един от нас. Радвахме й се, обичахме я. Много спорове имаше относно професионалното й бъдеще , но тя като че ли не обръщаше внимание на подобни дребновати проблеми. Имаше винаги най-красивите обувки, рокли, чанти, палта, беше с най-хубавия грим , с най-прелестната усмивка и най-щастливото момиче на света - любимка на живота.
Единственото странно беше,че никога не я видяхме с момче. Винаги беше обградена от много обожатели, искрено влюбени в нея момчета, но сериозен приятел нямаше. Дали това беше съзнателно от нейна страна или просто приумица на съдбата и това не се разбра.
След разпределението като че ли се поизгубихме из шарения свят, но за Света се чу ,че между нея и млад , красив и многообещаващ баритон разцъфнала любов -,неустоима, силна, палеща, която ги отвела и двамата във Франция.
Минаха много години и когато я видях си помислих, че за нея времето е несъществуваща категория. Същата красавица, същото обаяние, вперени в нея погледи на случайни минувачи, походка на кошута. Тя се зарадва много на случайната ни среща, седнахме на чашка кафе и говорихме дълго за всичко случило ни се.
Света заминала наистина с голямата си любов , но и с голяма надежда в сърцето си. Имала всичко - оставало й само да си изгради кариера на певица във Франция. Заживяла с любимия си щастливо, борели се за кариерата си , правели съвместни концерти . Получавало се, но не с успеха, който имали в България.
След около две години като че ли светлите дни в живота й намалели - започнали проблеми с парите, любовта им оклюмала попарена от зли очи ли , от що ли , но и тя самата не разбрала в кой момент отношенията им приели образа на увехнали капещи цветя. В себе си тя го обичала все така силно, но общуването им било трудно и всяка дума криела в себе си заряд на скандал. Много сълзи изплакала, започнала да работи каквото намери - чистачка на входове, камериерка в хотел .
Една вечер се върнала много уморена и намерила бележка:
’’Сбогом! Заминавам за България, благодаря ти за хубавите мигове, които ми подари!’’
Не повярвала на очите си. Дълго стояла с бележката в ръка, после легнала и така прекарала в пълно вцепенение дни наред. Спряла да се храни, дори и вода не можела да пие. Усещала се странно отпаднала , виело й се свят, но все пак трябвало да работи , за да може да си плаща наема.
Една вечер , около шест месеца след раздялата, докато си вземала душ усетила, че нещо я уболо в областта на гърдите. Прегледала се сама и напипала топче. Дори не заплакала.
На другия ден отишла в болницата. Прегледът установил само за няколко часа - рак на гърдата. Не й позволили да се върне в къщи - настанили я в болница и на другата сутрин я оперирали. Изрязали цялата гърда, туморът бил злокачествен и много агресивен. Започнали нескончаеми химиотерапии, лъчетерапии, после почивка, лекарства и пак химиотерапии… Косата й опадала, тя отслабнала, не смеела да каже на родителите си, била съвсем сама, можела да разчита само на себе. След година и половина упорита борба с рака, лекарите й казали, че дните й са преброени и нищо не може да се направи повече.
Света се прибрала в къщи и легнала уморена и изтощена от безплодната и дълга борба, от разяждащият я рак, от изгубената любов и за първи път изпитала усещането за необратима загуба. Гледала снимките си и не вярвала, че това е била тя , дори се чудела коя е истинската тя - тази на снимката или тази в огледалото. Изминал месец , в който силите й отпадали , тя се движела из хаоса на безбрежната си самотност, пустинята на изплаканите сълзи и изгорялата гора на изгубената любов.
Един ден гледала случайно някакво предаване по телевизията и чула за успехите на алтернативната медицина. Хванала се за тази спасителна сламка и веднага отишла в библиотеката. Започнала да чете всичко издадено за нейното заболяване и алтернативните методи на лечение. Седмици наред стояла в библиотеката, дори поспивала над книгите от умора. Много и различни начини за лечение имало публикувани, но силите й били към края си и тя си избрала един от първите, който прочела.
Купила си специалните водорасли според рецептата, приготвяла ги цял месец по указания начин и поглъщала само това. Следвал месец пълен глад , като трябвало да пие само определена марка минерална вода. Съвсем отслабнала , едва можела да се движи, но не се отказвала. Успяла и с гладуването, подновила водораслите - усетила невероятен вкус и това я учудило. След месец трябвало да гладува 45 дни с минералната вода по два литра на ден. Този път си купила по-голямо количество, за да не се налага всеки ден да излиза, вече мислела, че това ще са последните й дни. Единствената мисъл, която я изпълвала била :
’’Длъжна съм да опитам!’’
Така започнала поредната порция пълен глад - сама, с все още окапала коса, анорексично слаба, изпита, бледа, но упорита. Изминал месец, навлязла в последните 15 дни глад. Една сутрин се събудила с непознато усещане за лекота и станала от леглото, отишла до банята и едва когато се върнала разбрала кое е странното - не й се виело свят. Помислила, че е случайно, но и на другия ден било така и на следващият… Започнала да усеща странен прилив на сили и когато й оставали само 5 дена глад се сетила, че не си е записала нищо за захранването след тази форма на лечение. Отишла бавничко до библиотеката -преди се задъхвала - сега се усещала само олекнала . Прочела режима на захранване, който отнемал половин година. Върнала се , накупила най-необходимото за първата седмица и продължила по трънливият път на надеждата.
След шест месеца Света се погледнала в огледалото -косата й била пораснала , тъмните кръгове под очите й изчезнали и дори в очите й имало някакъв блясък напомнящ младежките й години.
Решила да отиде на изследвания в болницата. Вече знаела резултата, но искала да бъде спокойна. Когато прочела: ’’Здрава, без наличие на ракови клетки’’, за първи път от две години се усмихнала.
Света успяла!
И не само това чудо се случило. Когато започнала да си търси работа, прочела, че в едно музикално училище се търси вокален педагог. Обадила се, издържала интервюто и започнала работа . Така работила една година , успяла да направи два камерни концерта, започнали да я търсят за частни уроци. Излязла от ада, победила смъртта и преродена, започнала вторият си живот. Когато започнала лятната ваканция имала достатъчно пари да се върне в България където имало нови закони и тя можела да се върне когато пожелае. В София се появила все така красива и бляскава, майка й и баща й се радвали, че изглежда толкова добре, говорели за всичките изминали години, но Света и думичка не казала за изпитанието , което успяла да надживее.
Разплакана я гледах как се усмихва и се радвах за нея. Попитах я дали пак ще замине за Франция. Тя каза, че там е нейният живот, там са нейните ученици, които я чакат. Дори мисли този път да си наеме по-голяма и хубава квартира и да вземе родителите си. С поглед я попитах за приятелят й, който се завърнал в България. Тя ме погледна сериозно - каза, че не го е виждала , но знаела, че се е оженил и след година се развел. Отново се върнал във Франция и я потърсил, но тя се скрила. Тогава изживявала една от най-големите си кризи.
Сега Света е във Франция - щастливо омъжена за френски граф, живеят в имението му в близост до Париж, изнася концерти, дава уроци и чака малката си дъщеря да порасне, за да погледне на себе си с очите на победител.