Как ми се прииска ей сега
на небето да се появи дъга!
Като след отминал летен дъжд.
Как ми се прииска изведнъж
Слънчо, като черга многооцветна,
сред простора син да я преметне...
Ала зима е сега – и бял
само Снежко вред е навалял.
Няма ни цветчета, нито птиччки...
Но ще взема своите боички
и ще нарисувам на снега
най-усмихнатата днес дъга!