автор: voda

Припалва цигара и крак върху крак,
пронизва те с поглед премрежен.
И пада пред тебе завеса от мрак –
(забравяш дори, че си женен).

Порокът лукаво подава глава –
(същинска змия изпод камък):
"Улавяй мига, че късмет е това –
пред тебе е истинска дама".

Какво ще му мислиш? Помислил е Бог,
когато мъжа е създавал.
Направил за него "море от любов"
и пуснал го – да се удави.