автор: Rodenavlotos

Когато легне времето на хълбок
и слънцето за теб по-слабо свети,
натрупаш куп неизплатени дългове
и търсиш да джиросаш греховете си,
олекнал си откъм мечти несбъднати,
раздал си и последната си риза,
/кому е нужна дреха във отвъдното-
от новороден по-гол се влиза!/,
усилено натрупваш индулгенции-
/налагат се и сделки с Дявола!/,
отърсваш се от земните претенции
на гладното и ненаситно тяло,
нареждаш се във първите редици
на храма- /доближаваш се до Бога!/,
сглобяваш десет къщички за птици-
/за сторено добро следи се строго!/.
обръщаш огледалото наопаки
за да не срещаш празното в очите си-
/душата ти потънала дълбоко е
и няма как да отрази лъчите!/,
измиваш си като Пилат ръцете
от онзи позатрупан бистър извор,
останал в миналото на сърцето ти...
Тогава значи си изчерпал избора.