автор: nikoi

Колко малко се задържах
на небето си седмо..
Паднах, спънах се, полудях.
Или беше в обратна поредност?
Нямам спомен за самота,
а делюзия споделеност.
Отговорник за чистотата съм
на планетата си смалена.
Не знам откога не съм тук,
но знам откога ме няма.
На луната на бялата кука
закачих си една измама.
И висим с нея двете, висим-
назидание марионетно.
Февруари е фонът-химн
на човешката мимолетност.
Много хора сме в мен - летим
над това, за което плачем
и сърцето ни е един
уволнен без вина барабанчик.
А умът ни е глашатай,
който вест за война ни носи.
Паднах, спънах се в своя рай
и забравих съвсем какво съм.
Ще си спомня все някак..
Ах,
идва нощ, а така е светло!

Паднах, спънах се, полудях.
И започнах да виждам цветно.