автор: desert_inrose

Рано ранила съм, сине, прощавай.
Няма да зная кога ще пристигнеш и
тропосвам ти зимна и лятна премяна.
Светилник над тях ей сега ще въздигна
да видиш добре, даже мен да ме няма.
Рано ранили сме, чистим с отца ти
обора от торища, смрад и омраза...
Не беше ли тук онзи ангел изпратен
да каже, че идеш да станеш причастие
за мен и света ми прогнил и прокажен?
Рано повярвах и рано реших се
да сторя и място, и дом – според думите.
Сам ли ще дойдеш? Пратен ли свише?
Не зная. Прости това плахо безумие.
Тъй рано ранила съм, сине, ела си...
Виж ме в това ми безсмислено бъхтане.
Пряко сили оставам и мравки ме лазят,
ела си, огрей ни света, та да съмне.
Дойдеш ли, няма веч кой да залязва,
с теб тук и рехав мрак няма да видим.
Старче, иди сложи хляба да втасва.
Че рече архангел: Синът ви си иде!