Учих Емили днес да изрича любими слова -
минзухарче, фиданка; филизи, тревица, улуче.
Тя се смееше нежно, и сричаше, с глас при това
но любимо и стана едно бърбориво кап-чукче.
Две сълзици, почти като капките светли навън
се поспряха за миг в най - безкрайния кът на душата ми.
И дочух в този детски, най - истинен, прелестен звън
как в природата капе живот, ала чук са словата ми.