автор: apostola

Заспива есента под свойта шума
и чака да се прероди във пролет.
Снегът отне последната й дума
и птиците лиши сега от полет.

Притихна сякаш цялата Вселена,
заключена във тишината бяла.
Под бяла шапка, дрехата зелена
ще се помъчи да остане цяла.

И моята душа от сняг белее...
Ще чака тя до идващия полет.
Във цветове с усмивка да изгрее,
отново да възкръсне в свойта пролет.