автор: Rodenavlotos

Жена, която идва в полунощ,
жена- пауново видение,
която не познавам още,
и може би не е родена,

но идва и тревожи моя сън-
една красива пъстра пеперуда,
оставила крилете си отвън.
Навежда се и тихичко ме буди

а в мен разпуква пъпки вишна
и ме застига дивен аромат.
Тя утрешна ли е, или предишна?
Но чувствам, че е целият ми свят-

и пролетен, и есенен, и зимен-
до края, в който искам да остана.
Една жена, без думи и без име-
но тръгна и отвори в мене рана.