автор: sav11

-Очаквах те! Влез седни.
-Очаквах те от милиони години.
-И ти ме търсеше, нали!
Усмихваш се.
Хващаш ръцете ми
и се галиш с тях.
От тука минаха много.
Премигваш. Знаеш.
Как ме намери?
-Аз знам кой си!
-Това е чудо! Кажи ми,
аз още не знам!
-Продължавай да се търсиш, аз съм до теб!
Тези, които са се намерили,
отдавна са се изгубили!
Целуваш ме. За да задоволиш себе си
или мене!?
Хапеш ми нежно езика.
Значи много говоря.
Впиваш се в мен.
Повеждаш ме по спиралата на усещанията.
Там няма мисли, няма говор.
Само инстинкти!
Инстинктите-това са истините.
Истините за всички.
Въздишките ти, звуците ти……
Те са истинската, дрога за душата!
-Къде сме? Не съм виждал толкова експлозии,
цветове, светлини…….
По ноктите ти има кръв и кожа.
Затова ли ме целуваш по гърба
и плачеш?