Твоята страшна пустиня е само в душата ти-
чука на прага ти, иска да влезе в дома ти.
Но не отваряй, недей да отваряш вратата-
вие пустинния вятър и пясъци мъкне-
този пустинник, погребващ самотни кервани,
търси пролуки- било то в ума и в сърцето,
ще те засипе, в капана си бял ще те хване,
мъртъв си, щом се оставиш в ръцете му.
Жив си тогава, когато запрегнеш камилата-
има владетел за всяка безкрайна пустиня,
който я люби и бавно отнема й силата
в нощи по-тъмни от Ад и очи бедуинови.