автор: angar

Навън е още зима. Пролетта
едва наднича в родните предели.
Като булонки рошави – в снега,
вън хор кокичета са разцъфтели.

Със нежни белоснежни личица,
с чорапки и със роклички зелени,
на тънки и високи стъбълца,
от пролетни надежди озарени!

Цветя с такава бяла красота,
с такава скромност и такава нежност,
не знам да има другаде в света,
или поне на мен не са известни.

Господствува бандитският морал,
и вятърът разнася гнили листи,
снегът е мръсен, почвата е кал,
а те са бели, истински и чисти!