автор: vladun

В съавторство със zinka

Седна дядо Пешо
в дворчето на село.
Хапва си череши,
едри и узрели.

По брадата сива
сок червен се стича.
Аз му се присмивам:
- На вампир приличаш.

Смее се и баба
и му кърпа носи:
- Хапвай дядо, хапвай -
и недей се кòси!

Нека да си смешен
тъй и догодина,
целият - в череши -
само да те има!

Дядо, весел, кима:
- Ха сполай ти, Мино,
нека да ни има,
но да сме двамина,

внучето щастливо
покрай нас да щъка,
и да се присмива -
на кого му пука!