автор: ATOM

Ти ли вървиш или времето все те избутва...
И е пълно със знаци, но само в окото ти влажно.
Чувстваш, че всичко клони към финал и не чувстваш
да потегля от някъде, някак все пак да се ражда.

Правиш си пръстен от малкия кръг в кръговрата,
а големият кръг инстинктивно те плаши и стряска.
Тръгваш да дириш понякога път за нататък,
ала всичко, което намираш, е само преразказ.

Толкова. Друго в халката на пръста ти няма.
По маршрута на времето всичко е вече предсказано.
Думите дрезгаво кряскат, че в теб има пламък.
И е пълно със знаци, но само в окото ти празно.