автор: Milvushina

18+

Епизод със Сами и Кейра от Всичко е възможно

"Началото е онова време, когато трябва да се положи най-усърдна грижа везните да са точни." от "Дюн" на Франк Хърбърт

/Краят на "Паднала от Небето" се случва скоро след петнадесетия рожден ден на Сами. Събитията, за които се разказва в епизода, се случват в края на февруари, когато той е на 18 години. Кейра ще навърши 18 през май същата година./

Сами паркира и изключи двигателя. Чувстваше се облекчен. Въпреки че беше идвал и преди, сега пътят му се стори безкраен, още повече, че температурите внезапно паднаха, а и вече беше тъмно. Кейра изглеждаше не по-малко радостна, че слиза от колата. Дъхът ѝ излизаше на малки облачета пара от устните ѝ. Тя побърза да отключи входната врата, а Сами внесе багажа им вътре.

Родителите на Кейра наричаха мястото вила, но ти приличаше много повече на планинска хижа. Имаше две спални, малка кухничка и общо помещение, както и баня с тоалетна. Отопляваше се с голяма печка на дърва - не като шикозната камина, каквато семейство Кинг имаха у дома си, а далеч по-скромен вариант с керамични плочки и прозорче отпред, където се вкарваха цепениците. Сами веднага излезе на двора да потърси още дърва за горене. През това време Кейра се обади на родителите си, а след това и на Мисти, че вече са пристигнали. Лампата мъждукаше, затова тя направо я угаси и вместо това запали няколко свещи.

Сами се върна с цял наръч цепеници и ги остави в кофата до печката. Мислеше да запали огън, когато забеляза, че Кейра се е свила на стола зад него и трепери. Той също беше съвсем премръзнал от неочаквания студ. Сами прерови един скрин в съседната стая и се върна с дебело одеало, което наметна около раменете ѝ. Кейра го погледна с искрена благодарност, но все още трепереше. Той се пъхна при нея под одеалото и я прегърна.
- Така ще се стоплим по-бързо – каза ѝ той.

Кейра, благодарна за топлината, която идваше от него, също го прегърна. Телата им се преплетоха като на невръстни котенца. Така те много скоро започнаха да се постоплят, но не бързаха да се разделят. Кейра отпусна глава на рамото на Сами. Той я подуши деликатно. Още можеше да долови аромата на сапуна, с който се беше измила малко преди да тръгнат за хижата.

- Като запалим печката ще е по-добре – каза Кейра. – Най-добре да спим тук, в тази стая. В онзи гардероб всъщност държим един матрак. Можем да го откачим и да го сложим по-близо до печката. Ще ни е топло през цялата вечер.

Сами я целуна по врата, а Кейра продължи:
- Но първо ще хапнем, нали? Направила съм сандвичи. За теб има с шунка, взела съм и от маринованите краставички, които обичаш. – Той пак не каза нищо, а Кейра сви очи подозрително. – Тригонометрията е много трудна, не мислиш ли?

Той не отговори, а тя настоя:
- Много е трудна, нали така, Сами?
- Ммммхм.
- Сами! – той се сепна. – Току-що казах, че тригонометрията е трудна и ти се съгласи!
- Извинявай.

Кейра забеляза, че той разсеяно потрива с длан десния си джоб, където държеше бялата панделка.
- Пак ли мислиш за нея? – попита го тя.
Самюел се отдръпна от нея, за да я погледне право в очите:
- Съвсем не.

Единственото, за което можеше да мисли в момента беше колко иска да пъхне ръцете си под пуловера на Кейра и да я целува – като за начало. Бяха дошли във вилата с единствената цел да останат съвсем сами за един уикенд и да правят любов за първи път.

Обсъждаха го отдавна. Бяха изминали цели две години от първата им целувка. Кейра отдавна искаше да направят следващата стъпка, но Сами не се чувстваше готов. От известно време, обаче, тази мисъл не излизаше от ума му. Все по-често се хващаше, че фантазира за Кейра под душа, а нощите му бяха изпълнени с неясни еротични сънища, след които се събуждаше изпотен и нервен. Възпираше го страхът, че няма да се представи на ниво и ще разочарова Кейра, но напоследък желанието у него започваше да взема превес.

Малко след Коледа Самюел й беше признал как се чувства. Двамата нямаха търпение снеговете да се стопят, за да останат насаме за един уикенд. Планираха го от месец и ето че денят беше дошъл.
- По-добре да запаля печката.
- Да. Разбира се.

Сами сложи няколко цепеници и разпали огъня, а през това време момичето направи чай. След това двамата измъкнаха матрака от гардероба, където стоеше прибран и го приближиха до печката. Кейра намери отнякъде цял куп чаршафи и още одеала и застели импровизираното им легло, а най-отгоре сложи пъстрата рогозка, която носеха с багажа си.
- Сега ще си направим пикник! – каза Кейра. – Ето я кошницата със сандвичите, чашите. Само трябва да си представим, че над нас няма таван и че виждаме звездите.

Двамата седнаха на рогозката. В стаята вече ставаше приятно топло. Кейра нареди сандвичите в чиния и двамата си взеха по един. Самюел не беше гладен. От притеснение стомахът му се беше свил на топка и той едва преглъщаше.
- Имам малко вино в колата. Да го донеса ли? – предложи Сами.
- Добре.
Той се върна веднага и раздели остатъка от бутилката по равно. Чукнаха се и пиха до дъно, а Кейра довърши сандвича си. Сами просто държеше неговия в ръце.
- Защо не ядеш? – попита го тя.

Той пусна сандвича и жадно впи устни в нейните - имаха вкус на вино и на шунка. Тя обви ръце около него и се отпусна в прегръдката му. Целуваха се безкрайно дълго.
- Искаш ли да си лягаме вече? – каза Кейра шепнешком. Гласът й леко потрепваше.
- Искам.

Те прибраха остатъка от храната и се спогледаха. Кейра съблече пуловера и събу джинсите си. Сами неуверено последва примера й. Те прилежно сгънаха дрехите си и ги оставиха на стола.

Кейра махна ластичето, което държеше опашката й и косата й се разпиля като огнен водопад по гърба й. Едновременно смутен и развълнуван от гледката, Самюел не можеше да откъсне очи от Кейра. Беше облечена само по тънка камизолка до хълбоците, а под нея се подаваха белите й памучни бикини. Той нямаше нищо друго на себе си, освен долни гащи. Чувстваше се много неуверен. И преди бяха заспивали заедно, прегърнати под завивките в тясното му легло у дома, но сега щеше да бъде много различно.

Сами все пак легна пръв, зави се и повдигна края на одеалото.
- Идваш ли?
Кейра се сгуши до него. Сами веднага започна да обсипва шията й с малки целувки, които бързо ставаха все по-страстни. Устните му пареха по кожата й. Той се спря на тънката презрамка на камизолката й.
- Махни я.

Кейра вдигна ръце нагоре. Сами внимателно я изхлузи през главата й и я метна на стола. Облиза устни когато пред очите му се разкриха нежните бели гърдички на Кейра. И преди ги беше виждал, но сега му се сториха някак наедряли и още по-привлекателни. Забеляза, че зърната й са настъхнали.
- Да не ти е студено, Кей?
- Не.

Нищо, каза си той, щеше да ги стопли още повече с устните си. Взе ги в ръце, сякаш държеше две портокалчета и нежно ги стисна. Кейра простена, а той се усмихна. Знаеше, че на нея й харесва като правеше така. Сами целуна първо едната, а после другата, отново и отново. Той усети, че едната ръка на Кейра се плъзва по ръба на гащетата му. Тя го погледна въпросително, а младежът веднага разбра какво го пита тя и кимна.

Той рязко си пое дъх, когато пръстите й докоснаха твърдия му член. Кейра го погали, а Сами несъзнателно раздвижи бедра, за да се отърка в нея. Тя го освободи от бельото му и двамата се изгубиха в целувки и взаимно опознаване. Малко замаян от изпитото вино и много възбуден от ласките на Кейра, Сами имаше чувството, че ще пръсне от напрежение. Без да спира да целува шията й, той й прошепна:
- Желая те.
Погледна Кейра право в очите. В погледа й се четеше страх, примесен с нетърпение.
- Аз също го искам – каза момичето.
- Сигурна ли си?
Тя кимна.

Сами се протегна за дънките си. В десния си джоб държеше бялата панделка, а в левия предвидливо беше сложил три презерватива. Никога нямаше да го признае пред Кейра, но през последния месец се беше упражнявал многократно у дома. Той набързо си сложи единия и отново легна под одеалото при нея. Помогна й да свали бикините си и сега и двамата останаха съвсем голи. Сърцето на Самюел биеше лудо. Никой не му беше обяснявал как и какво точно трябва да направи. Искаше да каже на Кейра, че и той е много нервен и несигурен, но до какво добро щеше да доведе това?

За да добие увереност, Сами отново разцелува гърдите на Кейра, докато тя застена от удоволствие. Решил, че моментът е настъпил, той се надвеси над нея, а тя, изтръпнала от възбуда и страх, широко разтвори крака. Сами се натисна в нея, но нищо не се получи. Той се опита да си даде вид, че това не го смущава, но вътрешно се разтрепери. Пробва отново: нещо му пречеше. Сами усещаше как куражът го напуска, но направи нов опит.

Проникна в Кейра с мощен тласък, който я накара да извика от болка и изненада. Тя се оказа много тясна, топла и влажна. Сами направи ново движение в нея. В очите на Кейра се показаха сълзи, което го накара да се почувства много зле.
- Да спра ли? – попита я той.
- Не. Продължавай.

Самюел съвсем не беше уверен, че постъпва правилно, но даде нови тласъци. Почувства разкъсваща болка в слабините си, която му пречеше да се наслаждава на усещането за близост с Кейра. Ни най-малко не си представяше така дългоочаквания момент на първа интимност с любимото момиче.

Сами затвори очи и се опита да изхвърли от съзнанието си болката, която изпитваше. Вместо това се съсредоточи върху приятната топлина идваща от Кейра. Дишането му стана насечено, а движенията – по бързи. Кейра изви глава настрани и притихна.

Върхът го връхлетя бързо и внезапно. Сами се почувства едновременно облекчен и гузен, защото Кейра така и не се обърна да го погледне. Той стана от леглото и потърси кошче, за да изхвърли пълния презерватив.
Като се обърна намери Кейра да седи на ръба на леглото им, плътно завита с одеалото. Гледаше към нещо. Той надникна и забеляза, че там, където беше лежала тя, сега имаше алено петно. Сами се уплаши от размера му: беше колкото цялата му длан.

- Болеше ужасно – каза тихо Кейра.
- Мен също – призна си Сами. – По-добре да го махнем още сега.
Те свиха чаршафа на топка и го сложиха в печката. Кейра постла друг и седна сама на леглото, свила колене към гърдите си. Беше се втренчила в прозорчето на печката, където се виждаше как гори доказателството за отнетото й моминство. Пламъците хвърляха фантастични сенки върху пребледнялото й лице. Косата й изглеждаше като разтопена мед над одеалото.

Сами седна на разстояние от нея на матрака. Беше му неловко и се чувстваше все по-зле. Не само осъзнаването на собствената му неопитност го измъчваше, а и вината, че много е наранил Кейра. Огромното кърваво петно не излизаше от ума му. Нормално ли беше това? Това ли представляваше прехвалената интимност, която възпяваха в стихове и песни? Щеше ли някога да дойде момент, в който щеше да прави любов без да изпитва или причинява болка?
Той обичаше Кейра и му беше много мъчно да я гледа свита и трепереща. Искаше му се да й каже как се чувства, да й предложи утеха, но се страхуваше, че тя ще го погледне студено и ще го отблъсне.

- Кей? – каза той боязливо. Тя обърна глава към него. – Може ли… може ли да те прегърна?
Сякаш само това беше чакала да чуе, Кейра се хвърли в обятията му. Той я целуна по бузите, по челото, по шията, по ръката. Не спираше да я гали по косата.
- Обичам те. Съжалявам, че те нараних.
- Мислиш ли, че винаги ще е така?

Той хвана брадичката й с пръсти и я погледна право в очите. С увереност, каквото ни най-малко не изпитваше, той й каза:
- Не, Кей. Следващия път ще бъде хубаво. Ще видиш.
Тя се притисна в него като уплашено малко дете, търсещо защитата на майка си.
- Благодаря ти, Сами. Толкова много те обичам.
Двамата се сгушиха един в друг. Поговориха си и решиха, че ще изчакат малко със следващия опит.

А за този опит се разказва в Началото (2)