автор: eres

когато вали
на едри парцали.
Призрачно бяло е.
Котешки
стъпки
са минали
в ранното утро
и нежна
следа
са оставили.
Вървя.
Душата ми спи
и сънува.
Вали,
     вали,
          вали...
Снежинки
ме целуват.
И не искам
да свършва
пътеката бяла.
Може би
ще те срещна
отново-
както тогава!...
Вали,
     вали,
          вали...
Бяла нежност...
Толкова е бяло,
че е неизбежно!...