автор: ulianka

Прилича ми на първия човек.
Чертите му са още остри.
Ще заобича, но ще мине век.
И ще намрази. Ала после.

Но първо къща ще ми построи
и за живота млад ще се ожени.
Навярно любовта ще се роди,
(децата ще са още неродени).

Ще го наричам с името Адам,
така го е наричал Господ.
Изглежда ми безкрайно сам...
И затова ще стане моят Космос.