автор: Rodenavlotos

Безумно кратък е животът на свещта,
а пламъкът- крило на пеперуда
е най-нетрайното от всичките неща,
след всеки полъх оцеляващо по чудо

в един пронизван от течения живот.
А ние сме запалените свещи
сред храма на свещения кивот,
по-краткотрайни даже и от вещите.

И всеки даден ни от Бога дъх
ни прави уязвими и зависими
от най-невинния и лекомислен лъх,
дори когато просто е крилата мисъл,

поникнала на раменете на Икар.
С криле от восък няма как да литнеш
и станеш на небето господар.
Налага се с пълзенето да свикнеш.