автор: apostola

Сега е два часа среднощно време.
Нали съм нощна смяна и не ми се спи,
загледах се в небето посивяло
и тутакси познат мотив ме заслепи.

Незнайно как, край мене стана тихо
и чувах на гората топлия й дъх.
Започна сняг да ме вали отгоре-
над мене сякаш се съблича снежен връх.

И побеля ми тишината цяла.
Помислих даже:вече май съм оглушал.
Усещах как снежинките потропват
върху завитата земя,като със шал.

Свалих си от главата мойта шапка
и този сняг да падне върху моя сняг.
Така душата сладко да отдъхне.
Сърцето да подготви тихо своя впряг.

Посрещнах зимата така-изправен,
като безлистен,стар-в поле самотен- дъб.
И клоните увиснаха надолу...
Гората побеля сега пред мен от скръб.