Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 247
ХуЛитери: 1
Всичко: 248

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПсих(р)офобия
раздел: Любовна лирика
автор: ladyinblack

Изгубвам се по пътя си към теб,
напразно търся образа предишен.
Душата ми се сгръчва като креп,
когато отчуждение издишаш.
Така излишна в моя собствен дом
понякога се чувствам, щом си близо.
Приемаш като влизане със взлом
дланта ми под любимата ти риза...

Дори и сгушен върху моя скут
се случва да ме жегваш несъзнато.
Привидната покойност и уют
не водят до разливане познато.

И странстваш из незримия си свят,
а в него аз не мога да премина.
Бодливите телчици ме кървят,
мълчанието твое ме проклина...

Опитвам с думи, в пристъпи на страх
да не усещам хладните гримаси.
Спаси ме с милосърдие от тях,
пречистващо кротни ме в близостта си.

8-1-13


Публикувано от hixxtam на 28.01.2013 @ 15:02:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   ladyinblack

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
614 четения | оценка 5

показвания 116211
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Псих(р)офобия" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Псих(р)офобия
от snejen_bor на 28.01.2013 @ 19:00:05
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/
ХУБАВ СТИХ, НО ТЪЖЕН,ТРУДНО Е КОГАТО ХОРАТА СА НА РАЗЛИЧНИ планети.


Re: Псих(р)офобия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 15.02.2013 @ 17:56:47
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки човек е отделна планета...
Цялост тук би било само имитация.
И все пак...

]


Re: Псих(р)офобия
от snejen_bor на 28.01.2013 @ 19:00:21
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/
ХУБАВ СТИХ, НО ТЪЖЕН,ТРУДНО Е КОГАТО ХОРАТА СА НА РАЗЛИЧНИ планети.


Re: Псих(р)офобия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 28.01.2013 @ 20:41:04
(Профил | Изпрати бележка)
Е, когато е осъзнат, не е тъжен, а шансов.
Понякога е нужна адаптация към чуждата атмосфера, която ти изглежда погубваща, но може да се окаже и целителна...
въпрос на възприятия и състояние...

]


Re: Псих(р)офобия
от Rodenavlotos на 29.01.2013 @ 10:23:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ако една жена-мечта не е в състояние да разбере и оцени- прав му път!


Re: Псих(р)офобия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 29.01.2013 @ 16:49:55
(Профил | Изпрати бележка)
Е, двустранно е, нали ;)))

Оценките и преценките са доста илюзорно нещо, мисля.
Понякога може да усетиш повече истинност в смълчаното пространство или в почти докосването на връхчетата на пръстите...

А пътят-път е-и крив, и прав. Добре е да има ръчица, която да те подхване през кръста, ако се подхлъзваш или да те погали по косицата, когато думите са безсилни да изразят (съ)чувствие.
Жените, независимо от своята привидна еманципираност често са уязвими в тази посока и търпят повече, отколкото са в състояние да понесат. А някъде там, зад завоя на неслучванките ни очаква една различна, поради проглеждането ни битийност.
Ох, днес някой явно ми е турнал нещичко в кафето, къде се отнесох...
Всъщност, стихото е за женската интуиция, която може би улавя неща, които са се случили в друга времева плоскост, но ги приема за една болезнена реалност, без понякога да е така.
Страх. Неоправдана превенция. ;))

Усмивкотрепетности, Rodenavlotos!



]


Re: Псих(р)офобия
от daro на 29.01.2013 @ 15:22:01
(Профил | Изпрати бележка)
Някой чука

Кой е там?
Никой
Това е моето сърце,
което бие лудо
за теб.
А отпред
мъничката бронзова ръка
на голямата дървена врата
не мръдва
не трепва
с пръстче дори,
да ме спаси.

Жак Превер

...цял ден се чудя с кой да го споделя...и ето - с автора на този стих! :)

...(.)


Re: Псих(р)офобия
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 29.01.2013 @ 16:56:52
(Профил | Изпрати бележка)
тенкю ти, Даро...
Ех, все спасение търсим слепешката...от самите себе си.
Робуваме на своите предчувствия, очаквания, вменения и съмнения и ги приемаме за обективни...Готино! И пишем ненужностишия, за да оправдаем глупостта си...

Хайде, със здраве!

]