автор: sradev

- Търся…. Каза Хаймаана задъхано.
- Белята да си търсиш се си е на мeсто, щастие да търсиш се си е на мeсто, работа да търсиш се си е на мeсто.
- Нима Се Си не се движи?
- Нищо подобно – обикалям света, който се си е мой.
- Ами тогава кажи ми дали ще си получа заплатата.
- Питай брат ми Ще Си.
- А къде е магьосника Ще Си?
- От село трето до село девето хвърчи по небето. А за какво ти е заплата?
- Как така – всички получават заплата, а аз да не получавам!
- Завиждаш им – не всички и не колкото твоята.
- Искам я веднага!
- Бързай да живееш, не бързай да печелиш.
- Ама като я получа тя ще си е загубила цената.
- Истинската заплата се си има цена. Казах ти – Ще Си хвърка по небесата. Е и какво ще я правиш тази заплата?
- Ще си я обърна в злато.
- Нима златото е по-ценно от тебе?
- Не, но ще си расте.
- Както расте, така и отслабва. Нима може да расте по-бързо от тебе, по-здраво от децата ти?
- Знам ли, но нали тогава ще си имам инвестиция.
- Ако не знаеш в какво – инвестирай в себе си, в децата си. Се си е кяр.
- Ами ако се продъня?
- Златото тегли към дъното, ще си летиш в небесата.
- Аха, небето е бездънно и се си е пълно.
- Така е, с брат ми се допълваме в небето.