автор: 6ureia

според древни поверия, делфините следват корабите в открито море, тъй като в телата им живеят душите на удавили се корабокрушенци...

Опитвам се да плувам...
Да се задържа на повърхността,
(винаги съм си мислел че е лесно!
Винаги!)...

Маховете на ръцете ми стават все по-немощни
и по-немощни,
сякаш загребвам собственото си тяло,
собствената си болка,
собствения си живот...

Сърцето ми бие панически,
но иначе съм спокоен,
(зная че няма да боли...).

Не чувствам краката си:
убеден съм че ги движа неистово,
но това знание е интуитивно,
(просто няма начин да не ги движа,
няма начин, ха-ха-ха!)

Спомням си някои неща,
които никога преди не съм помнил...

Татко...
(Ръцете ти са студени
като тая вода;
не можаха да ме задържат
на повърхността,
тези ръце...;
опитаха се да ме поемат,
да ме прегърнат,
да ме запазят,
но аз се гмурнах в тях,
през тях...).

Майко...
(Дишах като риба в солените води
на твоята утроба,
в спокойствието след зачатието,
в мекия ти глас,
който ми нашепваше приспивни песни...)

Дишам и сега,
(о, да!)
в този момент,
докато се опитвам да плувам,
да не вдишвам водата,
но ще я вдишам,
трябва да я вдишам...

Толкова е лесно!

Това усещане-
усещането че се давиш,
е лъжовно;
то е като усещането че пропадаш
насън...

Просто трябва да дишаш!

Дълбоко...

Да се освободиш
от предразсъдъка,
че ако поемеш глътка солена вода в дробовете си,
ще се удавиш...
(Удавниците не са посмели!!!!!)

Ще броя до три:

Едно!
Две!
Две и половина...

(О,боже!!)

Т Р И!

====================

Разбира се!

Няма нищо страшно!

Сега съм делфин, който плува с безгранична лекота:
маховете на плавниците ми са грациозни;
опашката ми е като на сирена;
а солената вода е тъй приятна на вкус.
(Виждам прекрасно в нея,като в огромна очна леща!)

Няма нищо по-лесно от това!
Нищо по-просто!

Тялото ми е създадено
за да бъде милвано от прегръдките на водата (татко!);
за да покълва и израства в дълбинния ембрион на океана (майко!!).

И когато
(понякога)
игриво гоня корабите,
то няма да е
защото искам да се върна;
да се кача на тях отново;
няма да е заради това,
заради друго ще е,
(заради съвсем,съвсем друго...)

И когато
(в съня ми)
ултразвуковите ми крясъци
пронизват тая Вселена надлъж,
то ще е от оня кошмар
на първата глътка вода;
от това,
че сънувам как пропадам,
(сега вече ме държиш,нали татко?
Нали?)

Гмуркам се.

В дълбините...

Там,
където мама е разтворила краката си
и ме вика да се прибирам
обратно,
с лек ултразвуков укор в гласа...
(приспивните й песни
са наистина
ПРИСПИВНИ!!)

Ехеей!

Щастлив съм!

(щастлив!)