Изплашен, днес потърсих си утеха.
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих-хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро-по навик-да направя,
но злото безпардонно се разправя.
Отчаян си потърсих и надежда-
съдбата безнадежност ми отрежда.
От болка мисълта ми се напука
и в гърлото заседна остра кука.
Че злото във доброто ни се впива
и жули ни душите със коприва.
Във какво тогава смисъл да намирам,
щом-вместо да извирам- аз умирам...