автор: ATROPA

47.
Стрелна го с погледа си и го обви с мрежа от сияйни нишки, а пред себе си образува огледален щит.
И когато той си отвори очите и се опита отново да я плени, като премине по лъчите на погледа й и се настани в най съкровените кътчета на душата й, за да се разполага с нея, както сметне за добре, намерението му се удари в огледалния щит и като стрела се върна натам, откъдето е излетяла , но яхната от Евредика.
Сега тя щеше да се разположи в неговата душа.

48.
И сега, когато Орфей, седнал на скалата, свирейки със седемструнната си лира, заобиколен от птици и диви зверове, видя към него да се приближават трите самодиви, веднага позна в първата от тях, тази която преди седмица беше го омагьосала с погледа си, и беше станал неин роб, защото не преставаше да мисли за нея.
Трябваше да направи нещо, за да се спаси.
И изучавайки живота на тези магични същества и тайното им учение беше открил няколко начина.

49.
Първия: когато в някоя късна, потайна доба, Евридика /така беше я кръстил, защото много му приличаше на на Европа- една от шестте сестри на майка му Калиопа/ се къпе в реката, да я издебне и да открадне дрехите й, намятани върху тревата, без които тя от безсмъртно създание-вечно хубаво и младо, щеше да се превърне в обикновена девойка подвластна на живота ие смъртта отпадна, защото разбра, че тя вече се е загнездила в душата му и може да чете мислите му от разстояние, а и да му внушава свои.
На пръв поглед положението му беше безнадеждно, ако не беше посветен в тайните мистерии за смъртта и възкресението от баща си Еагър- върховен жрец и цар на траките, /какъвто след време щеше да стане и той/, в същия днен след злополучната среща.

50.
И след отпадането на първия начин, Орфей беше измислил втори...

51.
Евридика остана неприятно изненадана , когатно го доближиха и реши да му внуши мисълта да спре да изтръгва от седемструнната си лира вълшебни звуци, с които да омайва, вперилите очи във него, като препарирани птици и диви зверове, защото той не само, че не спря, а и запя. И гласа му отначало бавно, с приглушени стъпки обходи земните и небесни ппредставители, а после се изви, като вихрушка и омота първо нея, след това и другите две самодиви с невидимо въже, завъртя ги като пумпали, издигна ги във въздуха, и ги приземи на крачка пред него със:
-Здравейте !

52.
-Добра среща !- отговори му Евридика, разтреперена и със зачервени бузи от яд, че той водеше вече в резултата с eдно на нула.
-Какво Ви води насам ?- продължи с лукава нотка в гласа си Орфей, като измери от „глава до пети” двете й приятелки, а нея от „пети до глава” и надникна в дълбоките й, като изворен кладенец сини очи.
Евридика това и чакаше зая д може да изравни. И ако по време на магическия ритуал, когато беше „извадила от паметта си” образа му, за да проникне прпез очите му в душата, но той я беше изпреварил и беше се настанил в нейната, и тя трябваше да го върне „там откъдето е дошъл”, за да не я завладее, сега „на живо” направи точно обратното.
Позволи му да проникне, но този път да достигне до „пропастта „ и да се надвеси над нея...

53
Орфей получи световъртеж и за да не припадне, побърза да се отдръпне...
Резултатът беше изравнен.
1 : 1.

54.
Играта продължаваше.

55.
Този път Евридика го измери „от пети до глава” и с предизвикателно поставене ръце на хълбоците му отвърна:
-Дойдохме да видим и чуем това, което разправят, че когато започнеш да свириш и пееш, омайваш не само хората, но птици и диви зверове.
-Е! И...
-Вярно е..., но не си по-добър от мен.
Хайде да се състезаваме!
Орфей едва се удържа да не прихне от смях преди да я попита:
-Кога започваме?
-Веднага. Предлагам ти да хвърляме кокалче и който спечели да определи мястото, по какво и ще примерим силите си.
И най-важното.
Победителят какво ще спечели.