автор: apostola

Снегът е вече на главата.
Сърцето ми гори във пещ.
В неони от хиляда вата
душата си желае свещ.

И даже в тиня да съм давен,
аз пак се вдигам над вода.
По пътя трънен-стародавен,
остава моята следа.

По таз следа след мен ще тръгнат
и мойте идни синове.
От мрака слънце ще изтръгнат
и те ще станат богове.

Отдавна всичко се повтаря:
любов,омраза,смърт,захлас.
Във кръг природата затваря
и всяка пъпка,всеки клас.