Как тихо е с вяра в простора,
как плавно се носим с духа! -
Не чувстваме тягост, умора;
не спира ни гадост дъха...
Но още витае угроза
и трудно се днеска живей,
че няма реална прогноза
що бъдното тук ще довей.
А рано е още за песни,
за волност е рано съвсем,
защото не срещат се свестни
и често трохици ядем.
Надявам се пак да се съмне
и пак да отворим очи;
дъждец хлебороден да ръмне
и веч да прогледнем с души!...