автор: ladyinblack

Тази зима е друга. По-мистична от всички сезони.
По-уханна от пролет и от пясъка летен по-жарка.
Изобилно по-щедра и от плодните есенни клони...
Но защо ми случва такава – различна и лична
и в ръцете ми грее – невидима златна шишарка?

Тази зима е нова. Ала не календарно поредна.
Прокънтява в съня, но не коледен звън на камбани.
И се сипе над мен и изтрива света – да прогледна –
виртуозно и нежно всичко вън побелява, отвява,
за да зърна за миг в тишинката – каквото остане.

Тази зима е жито. Ала не от реколта прибрано.
И когато съм гладна не храни, но сладко насища.
Свойта манна да взема не е късно сега, или рано,
а когато е нужно – няма кой да отнеме без време
нито зрънцето мъдрост, ни искрите от родно огнище.

Тази зима е вино. Ала не от притихнали бъчви.
Като истина свята безкръвно в кръвта ми бълбука.
Пълни чашите с вечност и с пречистваща милост облъчва.
Щом ме гледа с очите ти, утаява мътилки-горчилки
и остава единствено радостта, че си с мен и си тука!

Тази зима е чудо. Все едно, че не вярвам в такива.
И какво, че отново се завърта житейската лента –
щом за мигче – снежинка ще съм в твоите мисли красива...
Нямам минало с теб, нито бъдеще близко, но искам
да забравя коя съм и да имам живота в момента!

милена белчева *за зимен бал-Арт Маркони
20-1-13