Надявах се, че ще ме видиш,
но не с очите, със сърцето.
Аз помня, че си тук от никъде,
че точно същността ти свети
отвъд черти и описания.
Измислени са, ти го знаеш.
Какво е твоето мечтание
не ми е нужно да гадая.
Та ти си образ в паметта ми.
Но на онази памет, светлата,
отвъд съдби и заклинания,
отвъд звездите и планетите.
Отвъд надеждата и разума
ти винаги ще си до мен.
Отвъд тревогите, нарязани
на късове от нощ и ден.
Зад думите е неизказаност.
Зад думите съм по-различна.
Какво като не ме познаваш?!
Достатъчно е, че обичам.