автор: secret_rose

Кое е името ти,
нежна самота,
безкрайна като погледа човешки...
Нима сам остър камъкът пили,
дроби, или изглажда вдъхновения?
Не тази твърд е веща простота,
не в таз душа
покълвали са грешки...
Не си сама, до тебе сме били
и аз
и той,
и нашите съмнения.

...

Скиталец днес,
емир богатски - утре -
човекът в мен ридае и мълчи.
Човекът в мен... момиче, кълн и спомен.
Но, нежна самота,
от теб звучи
между земята и дъждеца влюбен ромон.
И между теб и мен - живот лъчи.