автор: Ray_Jay

Протягам ръка, а ти ми се усмихваш и стоиш там, накрая, на зида...
Помня те, спомням си те във всяка една инкарнация, във всеки 1 изпълнен с "дъх" живот... Опитах толкова пъти да те забравя, да живея нормално, никога повече да не си спомня за теб! Само, че как се забравят тези очи? Как се забравят Онези Времена? Как се забравя това, което в моето сърце гори. Даже ти не знаеш какво точно там ме "изгаря". Веднъж си с катранено черни очи, а друг път имат цвят на синьо езеро... Липсваш ми, но ми омръзна да те търся в тези физ. "тела", знаейки, че си Отвъд тях! Но как, как да спра да изпитвам този копнеж, как да те отново забравя? Когато, дори тази болка ми носи успокоение, знаейки, че някои неща са истина... Намирам те, само, за да те изгубя след това и да се почувствам по-сама от всякога! Няма те, а аз си спомням за Тогава, когато "приказките бяха реалност". Сбогом, Любими!
Ще те чакам Отвъд Вечността!!!!! Там, където няма никой и нищо да ни разделя!!!!! Където ще може да те прегърна истински, без да изгоря, в 60-тия час, СКОРО, ако все още искаш да си подадем ръце и хващайки всеки да "издърпа" другия, докато се слеем в истинско Едно!!!!! Боже, колко ми липсваш!!!!! Всяка една милувка, всеки един поглед, всяко 1 убийство, всеки 1 откраднат миг-помня ги, всичките до един, а съм по-самотна, от всякога, все още ТЕБ те НЯМА!!!!!