автор: gabrielle

потъвам дълбоко дълбоко
протягам ръка
улавям кълбо водорасли
косите ми дълги, порасли
се вплитат в морска тъма
потъвам дълбоко дълбоко
не искам да спра във въртопа
отминах потопа...
потъвам – дълбоко,
където земята вплита
ръце
и сърце
континентите се прегръщат -
там горе…
някой зове
градове и савани
някой зове –
иска да хване
прилива на континенталните плочи
потъвам...
дълбоко дълбоко
вече няма море
само мантията се тресе
наместо бисер - ражда земетресение
поредното бедствие, сътресение
на хора и светове.
пропада повърхността
потъвам
дълбоко дълбоко
в бисера,
или в ядрото
а после – накъде?
когато стигна центъра
и няма по-нататък,
защото много малка е
земята ни, звездата ни...
и бездната им никъде не води