автор: Avis_Rara_83

Ех, ти, Любов, до глупост безрасъдна
препускаща като мустанг в гърдите ми
ще ме догониш, знам, и във отвъдното,
ей тъй – да дообъркаш още дните ми...

Ех, ти, Любов – ту близка ту далечна!...
Прогоних те през девет планини...
Но писано било с мен да си вечно
и връщаш се... по-силна от преди!

Ех, ти, Любов, до лудост твърдоглава!
Безмислено се боря с тебе, знам...
Единственото, дето ми остава-
това, което имам да ти дам!

Душата ми - във нея още има
местенце тебе за да приюти...
Сърцето ми - то малко е ранимо,
внимавай с него, цяло го пази!

И всичките ми нощи... приеми ги!
На прах днес стривам всяка съпротива...
Какво от туй, че слагаш ми вериги
щом с теб се чувствам сто пъти... по-жива!

Павлина Соколова